Мъжеядката

От тук нататък събитията се развиваха с шеметна бързина. Клариса следеше всеки ход на набелязаната плячка — от купоните на брега на Силвърлейк (известен с графитите си и с консумацията на „Екстази“) до златистото, залято от кока крайбрежие на Малибу. Щеше да помете Аарон като ураган, преди да е разбрал какво му се е случило. Той просто не знаеше с кого си има работа, въпреки че беше подочул нещо (както ще разберем по-късно), тъй като славата на Клариса се носеше по цялото Западно крайбрежие. Тя беше преспала без капка угризение с повечето мъже в Лос Анджелис. И така, Аарон се остави да бъде погълнат, здраво впримчен в мрежите на Клариса, без да подозира, че тя лъже най-безогледно — за възрастта си, за религията си (епископална — в кънтри клуба на „Бел Еър“, еврейска — в „Хит Крест“), за мъжете в живота си, за цвета на косата си, за пластичните си операции, за образованието си, за корекцията на носа на майка си, за детството си, за кризите и лечението им, за трите си аборта. Изобщо лъжеше по всяко време, по повод и без повод.

Също така, поне в началото, Аарон нямаше и представа, че Клариса е социопат, въпреки че в Ел Ей те се срещаха на всеки ъгъл — също като палмите и завистниците. Откъде можеше да знае това, след като в провинциална Джорджия, откъдето идваше, всичко е относително нормално, за разлика от Лос Анджелис, където социопатите са преобладаващата част от населението — повече са дори, отколкото във Вашингтон. И се радват на особена почит.

Клариса Алпърт беше типичен пример за това.