Мъжеядката

— Сигурно. Срещам се с толкова хора… Не мога да си ги спомня всичките…

— Е, аз съм Аарон. Аарон Мейсън.

— Приятно ми е.

Ръкостискането им продължи няколко секунди, които се сториха на Клариса цяла вечност. В крайна сметка, за да отвлече вниманието им един от друг, тя едва не се подпали — тактика, която и преди беше прилагала успешно, без да се стига до тежки изгаряния. Аарон реагира светкавично и метна сакото си върху нея, за да потуши пламъка, а Саймън изля отгоре й чаша вода, което съсипа прическата й, но й подейства странно освежаващо.

Пожарът беше избегнат и дойде време да се сервира предястието.

Теди и майката на Клариса се разправяха цяла вечер — тя го засипваше със звучни испански клетви, които Пабло бе така любезен да преведе на компанията във всекидневната. Изразите бяха много цветисти, от рода на „петел с отрязан пенис“ и други подобни, а Теди й отвръщаше с „боливийска кучка“ и „смахната откачалка“. Никой от двамата не се задържа при гостите за повече от трийсет секунди, но Клариса нямаше време да се занимава с тях — прекалено заета беше да наблюдава Аарон и Саймън, за да е готова да реагира, ако започнат да прехвърчат искри.

Аарон пъргаво превключваше от една на друга тема и следеше с учтив интерес разказа на порядъчно пийналата Грейви за предимствата на платината пред златото в съвременната бижутерия; успоредно с това обсъди с Пабло на тромав гимназиален испански плюсовете и минусите на последните филмови фестивали; успя дори да успокои Сузи — доста поразстроена след инцидента с дрешника, като й предложи скоч, цигара и я изслуша съчувствено. Това я обезоръжи дотам, че тя прибра отровното си жило, но не и преди да разкаже една пикантна история за Саймън и Клариса, датираща отпреди сто години. Клариса я ощипа няколко пъти под масата без особен ефект и накрая се принуди да вземе по-драстични мерки, за да прекрати словоизлиянията й — тоест заби вилицата си в крака й.

Докато Сузи се съвземаше, Саймън разведряваше обстановката с весели истории от света на музикалния бизнес. Той разгърна артистичния си талант с пълна сила, като имитираше особено сполучливо светила като Мадона и Мини Драйвър, скачаше от мястото си, припяваше и жестикулираше.

Справяше се добре, макар че на моменти започваше да им лази по нервите.

Дженифър и Пабло седяха един до друг и всеки път, когато Джени станеше от масата, Пабло й придържаше стола, изобщо кавалерстваше й по всички възможни начини и самоотвержено слушаше безкрайните истории за кучетата й (най-грозните същества, които някога се бяха раждали). Двамата се разбираха чудесно, въпреки че познанията на Пабло по английски се свеждаха до няколко учтиви фрази.

Като цяло вечерята премина успешно — към десет часа гостите бяха дотолкова погълнати от разговора си, че: а) вече не обръщаха внимание на епизодичните престрелки откъм кухнята и б) не забелязаха, че десертът (прехваленият пай на майката на Клариса) така и не беше сервиран.