Тайната на Ескалибур

Нина замълча, премисляйки възможностите.

— Добре — каза най-накрая тя. — Ще го направя. Но това ще бъде операция на АСН. А не някаква си съвместна кампания, в която всяко мое решение да се подлага под въпрос, и в никакъв случай не военна мисия. Ако аз ще се занимавам с това, аз ще ръководя всичко.

— Всъщност от самото начало планът беше такъв — каза Мичъл, — затова се погрижихме за всичко без никакви проблеми. Има само две условия — съвсем нищожни — продължи той, като се ухили до уши, разкривайки перфектните си бели зъби, когато Нина отвори уста, за да възрази. — Първото е, че когато открием Екскалибур, DARPA ще го анализира, за да разбере как точно преди около 1500 години Мерлин е успял да създаде свръхпроводник, устойчив на високи температури. Щом приключим, мечът ще бъде върнат на АСН.

Нина кимна.

— А какво е второто?

— Второто е… че аз идвам с вас.

— А, така ли? — изненада се Чейс.

— Аз ще бъда представителят на DARPA — но операцията си остава на АСН — увери Мичъл Нина, преди съвсем неочаквано да й отдаде чест. — На вашите услуги, мадам.

— Козирувахте точно по устав — отбеляза Чейс. — Не споменахте, че сте били военен.

— Командир, Американски морски флот — отвърна гордо Мичъл. — Преди да ме прехвърлят в DARPA.

Нина беше впечатлена; Чейс не чак толкова.

— Моряче, а? — рече той.

— На ядрената подводница „Джими Картър“.

Чейс изкриви лице.

— Не стъпвам там. Не и без оловен костюм.

— Не е чак толкова зле. Е, поне нашите не са — за руските не знам. Но първото нещо, което трябва да направим, е да научим коя е следващата ни цел. Д-р Уайлд, искам да ми кажете абсолютно всичко, което си спомняте от разговора с Руст.

— Нина.

— Моля?

— Щом ще работим заедно, мисля, че няма да е зле да се обръщаме един към друг на малки имена. Така че наричайте ме Нина.

Мичъл отново се усмихна.

— Това ме устройва напълно, Нина.

— Добре… Джак. — Двамата се усмихнаха един на друг.

Чейс подбели очи.

— Та значи къде отиваме?

— Не знам — отвърна Нина, поклащайки глава. — Единственото място, което Бернд назова по име, беше Коронея, един от гръцките острови… но после каза, че парчетата от меча не са там. — Тя се замисли за миг. — Но може би там е открил нещо, което да му е подсказало къде може би се намират сега. Освен това спомена, че едното от тях било „близо до дома“ — мисля, че той живее в южна Германия, близо до Мюнхен.

— Не бих казал, че това стеснява кръга на търсене — рече кисело Чейс.

— По-добре е от нищо — каза Мичъл. — Тогава отивам да уредя приоритетен транспорт до Коронея — все пак това е единствената ни следа.

Чейс се ухили.

— Тогава значи паролата е Гърция.