Танц с остриета
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-57-8
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с остриета». Краткое содержание книги:
Десетилетният конфликт припламва отново, когато синът на един от първенците на Трифектата бива отвлечен. И докато към Велдарен се стичат наемници, събирани за мащабен удар срещу престъпния свят, Хаерн прави все по-отчаяни опити да върне на града заслуженото спокойствие. Но той не подозира, че по дирите му са поели двама убийци. Единият е тласкан от собствено желание за възмездие. Другият, нает от хора със засегнати интереси, никога не е пропускал жертва.
А междувременно зад стените на Велдарен изниква амбициозен заклинател с прикрито лице, още по-прикрити намерения и собствено виждане за кипящия хаос...
Първият му удар потъна в гърба на крадеца и разсече дроба му. Хаерн не си направи труда да заглушава вика му или да го задържа — останалите двама се намираха прекалено близо и така или иначе щяха да чуят. Веднага след първата атака младежът замахна и с лявата си ръка за довършващ удар, но крадецът падна напред. Хаерн го изрита, за да освободи мечовете си, след което се обърна към другите двама. Онзи, който бе по-близо, хвърли оръжието си и изтегли кинжал, но другият…
Хаерн се хвърли на земята. Болтът профуча на косъм от главата му. Гилдичарят с кинжала скочи към него. Младежът се претърколи, отразявайки ударите с мечовете си. Едновременно с това се оттласна от земята и се озова на крака. Но противникът му не продължи да напада, а се задържа на място, ухилен.
— Идиот — оповести крадецът, а другарят му отново стреля с арбалета си.
Хаерн завъртя плаща си, за да заблуди стрелеца. Болката, пронизала рамото, съобщи за неуспеха му. Въпреки това той продължи да се върти, използвайки наметалото си, за да се прикрива. Достатъчен му бе само един спечелен миг, допълнителна крачка по-близо, но ако крадците запазваха дистанция и се осланяха само на стрелите, а не на остриетата си…
Младежът вложи цялата си сила в скока. Единствено чистият късмет не позволи на кинжала да го прониже. Докато той и по-близкият крадец падаха, Хаерн блъсна гърлото му с лакът. От устата на Вълка рукна кръв. Преди другият да е успял да реагира, арбалетът се оказа блъснат в ръцете му. Тъкмо изстрелваният болт полетя и се заби в един дънер. Този глух звук прозвуча като музика за ушите на Хаерн. Без да има време да извади камата си, противникът нямаше никакъв шанс. Хаерновото нападение бе жестоко и диво, без никаква мисъл за защита. Два бързи удара разпориха гърлото на крадеца, трети замах под коленете го повали на земята.
Най-сетне получил миг отдих, Хаерн изруга и сграбчи болта, който все още стърчеше от рамото му. Той бе потънал дълбоко, а един бърз поглед към колчана на Вълка показа назъбени глави, умишлено затрудняващи изваждането. За момента отново трябваше да се осланя на мантрата, която бе научил още като дете, целяща да изолира болката. И си пое въздух. Усилил настойчивостта на повторенията, Хаерн блъсна болта навътре, за да го изкара от другата страна.
И изкрещя.
Дишащ тежко, младежът се облегна на едно дърво и огледа окървавения болт, който бе захвърлил на земята. Върхът не изглеждаше отровен — поне в това бе извадил късмет. Изглежда Вълците не бяха сметнали тази засада за достатъчно опасна, за да харчат време и пари за отрова.
Той погледна към колата, за да прецени ситуацията. Не можеше да види онези от другата страна, но можеше да различи един Вълк да лежи върху пътя. Трупът му пламтеше. В най-лошия случай това оставяше четирима живи. До този момент те не бяха забелязали появата му това също беше добре. Хаерн се нуждаеше от още малко отдих, за да се възстанови.
Но тогава този момент изчезна, защото колата пламна.
Хаерн изруга. Изглежда някой от крадците бе хвърлил запалителна бомба. Гъстият черен дим бързо се разнесе наоколо.
Тъй като знаеше, че Вълците веднага ще се втурнат да посекат оцелелите, Хаерн също се хвърли към колата. Болка пронизваше цялата му лява ръка. Този крайник щеше да става за отблъскване на удари, но убиването щеше да бъде ограничено само до десницата.
Пред него изникна силует — червенокоса жена, облечена в бяло.
— Бягай към дърветата! — изкрещя й той, без да спира. Горещината бе непоносима, но до този момент огънят бе обхванал единствено платнището на фургона.
Около колата нямаше оцелели. Извъртелият се да избегне жената Хаерн подскочи.
По време на краткия си полет той получи възможност да огледа битката. Четирима Вълци бяха оформили полукръг около колата. Черно-сивите им наметала не можеха да бъдат сбъркани. Срещу тях се бяха изправили трима мъже — един в жълта роба, стиснал жезъл, друг в сиви одежди, въоръжен с два боздугана, а третият бе едър бабаит, който размахваше сопа.
В движенията на онзи с боздуганите имаше нещо ужасно познато, само че Хаерн не разполагаше с време да обмисля. Той насочи скока си към пълничкия, очевидно стопанин или кочияш. Въпросният изглеждаше най-неопитен и изпитваше най-големи затруднения с Вълка, обикалящ около него.
При приземяването си Хаерн блъсна крадеца и го посече. Сблъсъкът им повали и двамата. Младежът изкрещя, усетил нещо да блъсва раненото рамо. Остра болка прободе стомаха му, пораждайки нов вик на болка. Този път не бе извадил такъв късмет при сблъсъка. Докато се изтърколваше, той видя кръв — собствената си кръв — върху кинжала на крадеца.