Танц с остриета

Трет се изсмя, но сухо.

— Зная един, който може да ти свърши работа. Той е много добър, Орик. Идва от Кер, макар някои да казват, че изобщо не е от Дезрел, а някакъв друг свят. Девет задачи съм му възлагал, нито веднъж не се е провалял. И винаги откриваше целите си предсрочно. Но в последно време за него не се намира работа, защото взема двойно повече от обичайното.

— Как се казва?

— Сам се нарича Призрака. Не съм достатъчно смел да го посъветвам да си избере нещо по-оригинално. Пък и на него му подхожда. Ще разбереш, когато видиш лицето му.

Орик скръсти ръце.

— Какво означава това?

— Няма смисъл да ти казвам. Ще узнаеш сам. Той е много скъп и много опасен, но е най-добрият. Все още ли го искаш?

Орик си помисли за шестимата, които той и Артър бяха изгубили, когато Стражителя ги бе нападнал. И освен това си помисли за начина, по който Алиса щеше да ги измъчва, ако узнаеше истината за случилото се със сина й.

— Да. Трябва ми най-добрият. Къде да го търся този… Призрак?

— Знаеш ли къде е Халбата и перото? Не? Това е една мижава странноприемница в южната част на града, недалеч от главната улица. Иди там след няколко часа. Кръчмарят е мошеник, но ще ти покаже Призрака… Макар да ми се струва, че няма да имаш нужда от напътствия.

Бил развърза кесията и я изсипа, за да преброи монетите. След това той кимна и каза:

— Дал си ми повече.

— Останалото считай за подарък — каза Орик, отправящ се към изхода.

— Разбрано. Късмет, Орик.

Наемникът нямаше намерение да чака. Той искаше да присъства, когато Призрака се появи. Освен това можеше и да придобие някаква информация от тамошните клиенти. Тъй като все още бе рано, онези, които щеше да завари в пивницата, несъмнено щяха да се окажат редовни клиенти.

Откриването на кръчмата се оказа лесно — над вратата й висеше табела с грозна халба и още по-немарливо изрисувано перо. Явно стопанинът скъпернически я бе изографисал сам. Орик намести меча си и влезе вътре.

Помещението вонеше на повръщано и алкохол и беше много тъмно. В единия ъгъл бе поставено гърне с жарава, отговарящо за осветление през деня и отопление вечерта. По масите бяха насядали неколцина скитници, които присвиха очи към новодошлия. Но никой от тях не изглеждаше опасен.

Зад бара стоеше слабоват мъж с руса брадичка. Той кимна на Орик и го изчака да седне, преди да се приближи.

— От най-евтиното — заръча наемникът и подхвърли няколко медни монети. Когато съдържателят се върна с халба, пълна една трета с пяна, Орик подбели очи. Този наистина си беше мошеник. Но тъй като за момента информацията бе по-важна от удовлетворението на хубавия бой, войникът не каза нищо.

— Ще искаш ли и нещо за ядене? — попита стопанинът.

— Има ли нещо топло?