Танц с остриета
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-57-8
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с остриета». Краткое содержание книги:
Десетилетният конфликт припламва отново, когато синът на един от първенците на Трифектата бива отвлечен. И докато към Велдарен се стичат наемници, събирани за мащабен удар срещу престъпния свят, Хаерн прави все по-отчаяни опити да върне на града заслуженото спокойствие. Но той не подозира, че по дирите му са поели двама убийци. Единият е тласкан от собствено желание за възмездие. Другият, нает от хора със засегнати интереси, никога не е пропускал жертва.
А междувременно зад стените на Велдарен изниква амбициозен заклинател с прикрито лице, още по-прикрити намерения и собствено виждане за кипящия хаос...
Другата сви рамене.
— Може и да е, но ние не знаем. Предполагам не очакваш някой от богатите негодници да каже на нас.
Зуса се намръщи. Самата тя също не бе чувала за намесата на подобен човек в делата на Гемкрофт. Какво бе подтикнало този убиец на престъпници да нападне сина на Алиса?
— Трябва да го открия. Знаеш ли нещо, което би могло да ме напъти?
— Защо ще го търсиш?
— Той е убил Натаниел. Моята господарка иска да отмъсти.
Велиана скръсти ръце и печално поклати глава.
— Щом Стражителя го е убил, тук става нещо значимо. Може би е решил, че тайно сте се съюзили с някоя от гилдиите. Може би се е объркал. Може би е просто побъркан, който не подбира проливаната от него кръв. За него знаем единствено, че е изключително опитен убиец.
— Въпреки това трябва да го открия. Честта ми зависи от това.
— В такъв случай ти желая късмет. — Велиана прикачи плаща на раменете си. — Мнозина са опитвали, но никаква диря не е била открита. Сякаш става дума за призрак. Ако искаш да го намериш, най-добре обхождай улиците нощем и се ослушвай за битки. Ако не го заловиш по време на действие, съмнявам се, че изобщо ще го откриеш.
— Толкова рано? — попита Зуса, когато гостенката й отвори вратата да си върви. — Кинжалите ти са отлични, но си занемарила магиите.
— Трябва. Мъртвешката маска чака отговора си, трябва да се подготвя.
— Късмет. — Зуса се поклони. — Дано вземеш навременното и правилно решение. И постигнеш мир със семейството на дамата ми.
Облъхвана от леден вятър, Велиана тъжно поклати глава.
— Докато Трен Фелхорн е още жив, тази война ще продължи. Прекалено много са онези, които се боят от него, а още по-многобройни са онези, които живеят в ръцете му, без дори да го осъзнават. Той е жлъчен и жесток човек. Понякога ми се струва, че краят няма да настъпи, докато цял Велдарен не изгори до основи.
— Може би трябва да подготвиш план не срещу Гарик, а срещу Трен — рече Зуса.
Усмивката на Велиана се вгорчи.
— Веднъж го сторихме. И гилдията ни загуби най-добрия си предводител заради това. Скоро ще се видим пак. На добър час.
— И на теб също.
Зуса се бе надявала, че разговорът с Велиана ще донесе яснота, но вместо това той само бе влошил нещата. Тайнствен асасин, убивал крадци в продължение на години, без нито една от гилдиите да открие самоличността му. Кой би могъл да притежава подобно умение? И какво бе насочило това умение срещу Алиса? Какво щеше да стане, ако Зуса все пак успееше да го открие? Дали щеше да съумее да го победи?
Имаше само един начин да разбере.
До зазоряване оставаше само час. Но може би в най-тъмното време на нощта щеше да научи нещо за Стражителя.
Тя започна да обхожда покривите. Видя няколко сделки, заработваща прехраната си курва, а също и двама, които умираха, за да завещаят кесиите си. Но никакъв Стражител.
Зуса бе сама сред покривите на Велдарен.
— Трябва да си оставял живи — прошепна тя, загледана в изгряващото слънце. — Наранил си много противници, които не биха си сътрудничили, за да споделят наученото. Но аз не съм една от тях. Аз ще успея да те открия. Ще разбера кой си. Много скоро ти ще видиш моя знак.
Тя се върна в имението, за да спи през целия ден. Предстоеше й да разпитва цял един престъпен свят.
Хаерн се събуди от звука на рязко отворена врата, избутала преспите. Ивица светлина бе паднала пред очите му. Зората все още не се бе издигнала напълно, но белотата на снега подемаше, отразяваше и усилваше слабия блясък. Матю бе навлечен дебело, с плътни кожи. Синовете му носеха подобни одеяния. Дъщерите още спяха.
— Трябва да строшим леда, за да можем да напоим добитъка — тихо обясни стопанинът, за да не събуди спящите. — Във фермата денят започва рано — оправда се той.
— Разбирам. — Хаерн се надигна и уви плаща си. Трябваше да се облекчи, но никак не му се искаше да излиза на студа с настоящите си одежди.
Матю му подхвърли палто.
— Вземи. С това, което ми плати, определено си го заслужил. Имам усещането, че няма да останеш тук още дълго.
— Предчувствието ти е правилно — рече Хаерн и се зае да оглежда дрехата. Тя бе стара и посивяла, вече бе невъзможно да се прецени на какво животно е принадлежала кожата. Но въпреки това одеждата бе останала здрава и плътна. Младежът я облече и кимна благодарно.
— Да вървим — обърна се стопанинът към синовете си. А към госта добави: — Ако си гладен, съпругата ми приготвя закуска.