Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Благородниците на произнесоха нито дума… Макар че те единодушно признаха правотата на тия думи, никой не се осмели да отговори на героя. Как ще употреби той своето влияние върху народа? Ще удържи ли своите обещания? Тия страхове не им даваха мира. Всички се страхуваха от нови убийства… Само Антонио Мемо не се съмняваше в думите на незаконнородения.
Тогава той стана на свой ред, за да покани Маринели да даде още едно обяснение на синорията.
Достойният човек се отказваше да влезе в каквато и да е интрига и да действа тайно. Той не се опасяваше нито за момент за своята официална длъжност.
Марино повтори с енергичен глас предишните си декларации, после завърши късата си реч с молба към сенаторите да изберат за дож Антонио Мемо.
— Аз ви обещавам, сеньори, единодушното одобрение на цяла Венеция. Споделете мнението ми, сеньори!
Последните думи оказаха над събраните значително влияние.
Сенаторите бяха едновременно трогнати и изненадани от решенията на Марино. Тия хора, болшинството от които бяха възрастни и бяха прекарали живота си сред омраза и сплетни, не можеха да виждат в Маринели друго, освен един демагог и узурпатор.
— Вашите думи са думи на един благороден човек! Ние всички вярваме в искреността на вашата честна дума! — каза ставайки един от сенаторите, плешив и треперещ старец. — Обаче една точка, една единствена точка още не е изяснена — добави той. — Вие не трябва, заради патриотизма, да пренебрегвате вашите собствени интереси. Какво искате за себе си? Какви облаги, какви предимства искате от държавата?
— Нищо, сеньори! — отговори енергично Марино. — Аз не искам нищо за мен, освен правото да живея свободно във Венеция, както всички други граждани. Моите бъдещи планове нямат нищо общо с политиката. Моите неприятели сега изкупиха престъпленията си, моята задача е свършена.
Аз имам друга задача за изпълнение, една задача, която не ми е по-малко скъпа от първата; моята жена и моето дете са грабнати, ще тръгна по техните следи, ще ги търся, докато ги намеря. Аз и моят чер слуга ще претърсим света, ако е нужно, за да ги намерим. Такива са моите намерения, сеньори! Не се съмнявайте нито за момент в моята искреност. Предпочитам да се убия със собствената си ръка, отколкото да изменя на моите обещания!… Сега вие знаете всичко, сеньори! Вземете свободно своите решения. За да ви помогна, аз ще употребя влиянието си върху народа, за да ги приеме.
При тия думи Маринели се поклони с уважение пред сенаторите и напусна залата.
Започнаха разискванията.
Общото мнение бе единодушно. Марино Маринели не бе нито узурпатор, нито престъпник. Съветниците решиха да не му искат никаква сметка за неговите постъпки, нито да го изгонят.
От друга страна не бе справедливо да го държат под подозрение. Неговите обяснения по този повод бяха достатъчно искрени.
Те започнаха първо с това, че възстановиха неговата чест и неговите граждански права. Неговото благородно потекло бе тържествено признато. Знаеше се енергията и сръчността, която бе показал, потушавайки бунта.
После му отстъпиха в пълно притежание палата на Дандоло, който, след смъртта на своя притежател бе станал национална собственост.
Най-сетне се проведе избора на нов дож и нови инквизитори.
Когато Марино се върна в залата, съветниците му засвидетелствуваха единодушно почитта си. Назначението на Мемо бе ратифицирано.
— Оставете ме пръв да ви честитя! — каза Марино, пристъпвайки към новоизбрания. — Народът се стича от всички страни към площада Сан Марко, за да узнае вашите първи решения. Ще застана край вас в този тържествен момент и — ще обявя сам на хората вашите първи решения.
Антонио Мемо отвърнах не по-малко топлота в думите на Марино и му съобщи решенията, които го засягаха.
— Палатът Дандоло ще се нарича отсега нататък Маринели! — заключи той.
Героят прие това предложение с вълнение и добави:
— Този блестящ подарък е над моите амбиции — каза той, — и той за мен няма стойност, освен когато си намеря моята нежна съпруга… Но дайте друго име на този палат; наречете го палат Фарсети, на името на моята нещастна съпруга.
— Вашето желание ще бъде изпълнено, благородни Марино — отговори Антонио Мемо. — Ние се надяваме, че с помощта на Бога ще успеете да намерите вашата съпруга и вашето дете, които ще ви дадат да вкусите в новото ви жилище щастието, за което копнеете! Чувате ли глъчката на Сан Марко? Народът е събран на площада. Да отидем заедно в ложата и да обявим решенията на синорията!