Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
И най-сетне заключителният акт на свещената драма, в който одирали и навличали кожата на мъртвата царевична богиня заедно с всичките й свещени символи на мъж, танцуващ пред хората в това отблъскващо облекло, се обяснява сякаш най-добре с хипотезата, че той е имал за цел да помогне свещената смърт да бъде незабавно последвана от свещено възкръсване. Ако това е така, можем да заключим с известна степен на достоверност, че практиката да се умъртвява антропоморфен представител на божество е била в повечето случаи, а може би и винаги, само средство да се увековечи божествената енергия в цялата й младежка сила, неопетнена от слабостта и уязвимостта на възрастта, от които тя неизбежно би пострадала, ако оставели божеството да умре от естествена смърт.
Тези мексикански обичаи доказват достатъчно убедително, че такива човешки жертвоприношения, каквито предполагам са се извършвали в Ариция, обикновено са принасяли хора, чието културно равнище едва ли е било по-ниско, а може би дори съвсем определено да е превъзхождало италийските народности в ранния период, към който отнасяме произхода на жреческия сан от Ариция. Положителните в неоспорими доказателства за съществуването на такива жертвоприношения в една част на света биха могли с основание да послужат като повод да се допусне вероятността те да са съществували и другаде, където не намираме така пълни и сигурни доказателства за това. Взети заедно, фактите, които изложихме тук, сякаш сочат, че обичаят да се умъртвяват хора, смятани от вярващите за свещени, е бил разпространен на много места по света.
ГЛАВА LX
Между небето и земята
1. Да не се докосва земята
В началото на тази книга поставихме два въпроса: Защо е трябвало жрецът от Ариция да убие своя предшественик? И защо преди да го направи, е трябвало да откъсне Златната клонка? На първия от двата въпроса вече отговорихме. Ако съм прав, жрецът от Ариция е бил един от онези свещени царе или антропоморфни божества, от чийто живот, както хората вярвали, зависело в голяма степен благополучието на общността, та дори и природният ред. Няма признаци, че обожателите или поданиците на такъв духовен владетел са създали някаква ясна представа за точната позиция, в която се намират по отношение на него; вероятно идеите им по този въпрос са били неясни и променчиви и бихме сбъркали, ако се опитаме да определим връзката с някаква логическа точност. Всичко, което хората знаят или по-скоро си представят, е, че по някакъв начин те самите, добитъкът и посевите им са тайнствено свързани с божествения си цар и в зависимост от това, дали той е добре или зле, общността е здрава или болна, стадата се плодят или се топят от болести и нивите раждат богата или оскъдна реколта. Най-голямото зло, което биха могли да си представят, е естествената смърт на техния ръководител, независимо от това, дали тя се дължи на болест или на старост, защото по мнението на неговите последователи такава смърт ще повлече със себе си най-катастрофални последици за тях и тяхната собственост: смъртоносни епидемии ще пометат всички хора и животни, земята ще откаже да ражда. Какво ти, самата природна даденост ще се разпадне? За да се предпазят от тези катастрофи, е необходимо да умъртвят царя, докато все още е в пълния разцвет на своето божествено мъжество, за да може свещеният живот, предаден с неотслабнала мощ на неговия приемник, да поднови своята младост и по този начин, чрез последователни преселения, в една непрекъсната поредица от енергични превъплъщения да остане вечно свеж и млад, обещание и гаранция, че хора и животни ще подновят по същия начин своята младост по пътя на непрекъснатата приемственост на поколенията и че винаги ще има сеитба и жътва, лято и зима, слънце и дъжд. Затова, ако предположението ми е вярно, жрецът от Ариция, немийският Горски цар е трябвало да загива системно от меча на своя приемник.