Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Очевидно святостта, магическата способност, табу или както поискаме да наречем това тайнствено качество, с което се предполага, че е проникната особата табу, тя се схваща от първобитния мислител ката физическа субстанция или течност, с която светият мъж е зареден, също както лайденската стъкленица е заредена с електричество и точно както електричеството в стъкленицата може да се изпразни при контакт с добър проводник, така и святостта или магическата способност на човека може да се изпразни и да се оттече при контакт със земята, която, съгласно тази теория, служи като чудесен проводник за магическата течност. Следователно, за да се запази зарядът и да не отиде напразно, трябва да се внимава и да се попречи на свещената личност или личността табу да докосне земята; на езика на електротехниката, той трябва да бъде изолиран, за да не бъде изпразнен от скъпоценната субстанция или течност, с която е напълнен догоре като някакъв съд. А очевидно в много случаи изолацията на особата табу се препоръчва като предпазна мярка не само заради самата нея, а заради останалите; защото след като качеството святост или табу е, така да се каже, мощен експлозив, който може да се възпламени и взриви при най-малкото докосване, то е необходимо, в интерес на всеобщата сигурност, да се държи в тесни граници, да не би ако излезе от тях да гръмне, взриви, разруши, попари и унищожи онова, до което се докосне.
2. Да не вижда слънцето
Второто правило за отбелязване е, че слънцето не бива да осветява божествената особа. То се е спазвало от Микадо и от първосвещеника на сапотеките. Последният „се смятал за бог, който земята не е достойна да има на себе си, нито пък слънцето да го осветява“. Японците не позволявали Микадо да изложи свещената си особа на открито и се смятало, че слънцето не е достойно да свети на главата му. В Южна Америка индианците от Гренада „държаха онези, които трябваше да са управници или началници, били те мъже или жени, затворени в продължение на няколко години като деца, някои от тях седемгодишни, и при това така внимателно, че да не виждат слънцето, защото, ако се случеше да го видят, загубваха правото на господство; хранеха ги с определени видове храна; а онези, които ги пазеха, влизаха в усамотените им помещения по определено време и ги биеха жестоко“. Наследникът на трона на Богота например, който не бил син на царя, а на неговата сестра, трябвало още от бебе да се подложи на строга подготовка: живеел в пълно усамотение в храм, където не можел да види слънцето, нито да яде сол, нито да разговаря с жена; заобиколен бил с пазачи, които наблюдавали поведението му и отбелязвали всяка негова постъпка; ако нарушел едно единствено от наложените му правила, се смятал за опозорен и загубвал правата си върху трона. По същия начин наследникът на царството Согамасо трябвало, преди да наследи короната, да пости седем години в храм, затворен на тъмно, без да вижда слънцето или светлината. Принцът, който трябвало да стане Инка на Перу, постел един месец, без да види светлина.
3. Изолиране на момичета при полово съзряване
Интересно е, че двете правила, обсъждани по-горе — да не се докосва земята и да не се вижда слънцето, трябва да се спазват, поотделно или заедно, от много момичета по света при половото им съзряване. Негрите от Лоанго например отделят по време на пубертета момичетата в специални колиби й те не бива да докосват земята, с която и да е част от голото си тяло. При зулусите и сродните им племена в Южна Африка, ако първите признаци на пубертета се проявят докато момичето върви, събира дърва или работи на полето, то изтичва при реката и се крие сред тръстиките цял ден, за да не я види мъж. Покрива внимателно главата си с наметката, та слънцето да не свети върху нея и да изсуши и превърне момичето в повехнал скелет, което би се случило, ако се изложи на неговите лъчи. След като се стъмни, се връща в къщи, където за известно време стои изолирано в колибата. Правило при Ава-нконде, племе, населяващо северните брегове на езерото Няса, е след първата менструация момичето да се държи изолирано в затъмнена къща, с няколко компаньонки. Подът е покрит със сухи бананови листа, но в къщата не може да се пали огън и тя се нарича „къщата на Авасунгу“, т.е. на „момичета без сърца“.