Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Утринта идвала и множеството, което би сметнало за светотатство да си отиде, все още изпълвало дворовете на храма, жреците отново извеждали момичето, облечено в костюма на богинята, с митрата на глава и царевичните кочани около врата и отново то се качвало на преносимата рамка или паланкин и стояло право там, като се държало за перилата. Тогава старейшините на храма го вдигали на раменете си и докато част от тях размахвали димящите си кадилници, други свирели на инструменти или пеели, го понасяли през големия двор към залата на бога Хуитцилопочтли, а после отново в помещението, където стояла дървената статуя на царевичната богиня, която то олицетворявало. Карали момичето да слезе от паланкина и да застане върху купищата царевица и зеленчуци, разпръснати изобилно по пода на свещената зала. Докато стояло там, всички старейшини и благородници се нареждали в редица един зад друг и носели чинийки, пълни със засъхнала и спечена кръв, която си пускали от ушите като изкупление през седемте дни на поста. Един по един те клякали пред него, което било равностойно на нашето падане на колене, изстъргвали спечения слой кръв от чинийките и го хвърляли като жертва, в замяна на облагите, които момичето, като въплъщение на царевичната богиня им е дарило. След като мъжете предложели така смирено своята (кръв на антропоморфната представителка на богинята, жените, образуващи дълга редица, правели същото, като всяка клякала пред момичето и изстъргвала кръвта от чинийката. Тази процедура продължавала дълго, защото големи и малки, млади и стари, всички без изключение трябвало да минат пред въплътеното божество и да поднесат своя дар. Когато свършело това, хората се връщали в къщи с препълнени от щастие сърца, за да се гощават, както се съобщава, с риба и всякаква друга храна тъй весело, както добрите християни се нахранват с месо и други телесни блага след дългото въздържание по пости. А когато се нахранели и напиели до насита и си починели след нощното бдение, те се връщали съвсем освежени в храма да видят края на празника. А този край бил следният: след като се съберяло множеството, жреците тържествено кадели момичето, което олицетворявало богинята, после го просвали по гръб върху купчината царевица и семена, отрязвали му главата, събирали бликащата кръв в съд и я пръскали по дървената статуя на богинята, по стените на помещението и донесените подаръци — царевица, чушки, семена и зеленчуци, които покривали пода. След това одирали обезглавения труп и един от жреците правел усилие да се намъкне в кървавата кожа. Когато го сторел, му обличали всичките носени от момичето дрехи, слагали митрата на главата му, огърлицата от златни царевични кочани около врата, а царевичните кочани от пера и злато — в ръцете. Облечен по този начин, го извеждали пред множеството: всички танцували под ритъма на тъпан, докато той играел ролята на запевач начело на шествието, подскачал и се пъчел колкото се може по-енергично, затруднен от тясната и влажна кожа на момичето и неговите дрехи, които сигурно са били прекалено малки за зрял мъж.
Описаният по-горе обичай сякаш е пълно отъждествяване на младото момиче с царевичната богиня. Златните царевични кочани, които носело в ръце, зеленото перо, забучено в косата да наподобява (както се каза) зелено царевично листо, всичко това го представя като олицетворение на царевичния дух, а освен това ни уведомяват изрично, че то било специално подбрано да е младо, та да представи младата царевица, която по време на празника не била съвсем узряла. Освен това отъждествяването с царевицата и царевичната богиня проличава явно от това, че са го карали да застава върху купищата царевица и оттам да приема преклонението и кръвния дар на целия народ — един вид израз на благодарност за благата, които, както се предполага, им е дарило в качеството си на божество. Освен това обичаят да го обезглавяват върху купчина царевица и семена, и това, че пръскали кръвта не само по статуята на богинята, но и по царевицата, чушките, тиквите, семената и зеленчуците, очевидно не би могъл да има друга цел, освен да събуди и засили царевичната реколта и плодовете на земята изобщо като им предаде кръвта на самата царевична богиня. Аналогията на тази мексиканска церемония, значението на която изглежда неоспоримо, може да се приеме като доказателство в полза на тълкуването, което дадох на другите човешки жертвоприношения, които са се правели за реколтата. Ако мексиканското момиче, с чиято кръв пръскали царевицата, наистина олицетворявало царевичната богиня, то става повече от всякога вероятно, че момичето, чиято кръв поуните пръскали по семената на царевицата, олицетворявало по същия начин женския царевичен дух. Същото се отнася и за другите човешки същества, които други раси са колели, за да допринесат за растежа на посевите.