Златната клонка

Утринта идвала и множеството, което би сметнало за светотатство да си отиде, все още изпълвало дворовете на храма, жреците отново извеждали момичето, облечено в костюма на богинята, с митрата на глава и царевичните кочани около врата и отново то се качвало на преносимата рамка или паланкин и стояло право там, като се държало за перилата. Тогава старейшините на храма го вдигали на раменете си и докато част от тях размахвали димящите си кадилници, други свирели на инструменти или пеели, го понасяли през големия двор към залата на бога Хуитцилопочтли, а после отново в помещението, където стояла дървената статуя на царевичната богиня, която то олицетворявало. Карали момичето да слезе от паланкина и да застане върху купищата царевица и зеленчуци, разпръснати изобилно по пода на свещената зала. Докато стояло там, всички старейшини и благородници се нареждали в редица един зад друг и носели чинийки, пълни със засъхнала и спечена кръв, която си пускали от ушите като изкупление през седемте дни на поста. Един по един те клякали пред него, което било равностойно на нашето падане на колене, изстъргвали спечения слой кръв от чинийките и го хвърляли като жертва, в замяна на облагите, които момичето, като въплъщение на царевичната богиня им е дарило. След като мъжете предложели така смирено своята (кръв на антропоморфната представителка на богинята, жените, образуващи дълга редица, правели същото, като всяка клякала пред момичето и изстъргвала кръвта от чинийката. Тази процедура продължавала дълго, защото големи и малки, млади и стари, всички без изключение трябвало да минат пред въплътеното божество и да поднесат своя дар. Когато свършело това, хората се връщали в къщи с препълнени от щастие сърца, за да се гощават, както се съобщава, с риба и всякаква друга храна тъй весело, както добрите християни се нахранват с месо и други телесни блага след дългото въздържание по пости. А когато се нахранели и напиели до насита и си починели след нощното бдение, те се връщали съвсем освежени в храма да видят края на празника. А този край бил следният: след като се съберяло множеството, жреците тържествено кадели момичето, което олицетворявало богинята, после го просвали по гръб върху купчината царевица и семена, отрязвали му главата, събирали бликащата кръв в съд и я пръскали по дървената статуя на богинята, по стените на помещението и донесените подаръци — царевица, чушки, семена и зеленчуци, които покривали пода. След това одирали обезглавения труп и един от жреците правел усилие да се намъкне в кървавата кожа. Когато го сторел, му обличали всичките носени от момичето дрехи, слагали митрата на главата му, огърлицата от златни царевични кочани около врата, а царевичните кочани от пера и злато — в ръцете. Облечен по този начин, го извеждали пред множеството: всички танцували под ритъма на тъпан, докато той играел ролята на запевач начело на шествието, подскачал и се пъчел колкото се може по-енергично, затруднен от тясната и влажна кожа на момичето и неговите дрехи, които сигурно са били прекалено малки за зрял мъж.