Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Спомняше си, че някога му се искаше да не му вика, но щеше да е по-лесно.
— Нима смяташ, че съм се канил да отида сам? — Всъщност така си беше: не бе и помислил за някой, който да пази тила му, макар сега да чу в главата си лек шепот: „Той обича да удря отзад или по фланговете ти.“ Трудно му беше изобщо да мисли ясно. Гневът му сякаш беше заживял свой собствен живот, подхранвайки пламъците, които го държаха кипнал. — Но не и вие. Това е опасно. Моарейн може да дойде, ако пожелае.
Егвийн и Авиенда не се погледнаха, но заедно закрачиха напред и спряха толкова близо, че Авиенда трябваше да вирне глава, за да може да го погледне.
— Значи Моарейн може да дойде, ако желае? — каза Егвийн.
Ако нейният поглед беше гладък лед, то този на Авиенда бе като разтопен камък.
— Но за нас е твърде опасно?
— Ти да не си станал баща ми? Да не би да се казваш случайно Бран ал-Вийр?
— Ако имаш три копия, ще оставиш ли двете настрана само защото са нови?
— Не искам да ви подлагам на риск — отвърна той вкочанено.
Егвийн вдигна вежди.
— О?
И нищо повече.
— Аз не съм ти гай-шайн! — озъби се Авиенда. — Не ти ще решаваш какви рискове да поемам, Ранд ал-Тор. Никога. Запомни го.
Можеше да… Какво? Да ги увие със сайдин и да ги остави? Да ги заслони все още не можеше. Така че и те можеха здраво да го оплетат. Страхотна бъркотия, и само защото бяха решили да се инатят.
— Помислил си за охрана — каза Моарейн, — но какво ще стане, ако се окаже, че с Рахвин са Семирага или Грендал? Или Ланфеар? Те двете биха могли да надвият един от тях, но би ли могъл сам да се изправиш срещу нея и Рахвин?
Имаше нещо особено в гласа й, когато спомена името на Ланфеар. Дали не се боеше, че ако Ланфеар се окаже там, той най-сетне може да се съюзи с нея? Какво щеше да стори наистина, ако беше там? Какво можеше да направи?
— Могат да дойдат — процеди той през зъби. — Сега най-после ще си отидете ли?
— Както заповядаш — отвърна Моарейн, но не се разбързаха особено. Егвийн и Авиенда демонстративно заоправяха поли и шалове преди да тръгнат към вратата. Благородниците можеха и да тичат презглава, щом им кажеше. Но те — никога.
— Не се опита да ме разубеждаваш — каза той внезапно.
Каза го за Моарейн, но първа заговори Егвийн, макар и обърната към Авиенда, с усмивка.
— Да спреш един мъж от това, което му се е дощяло да направи, е все едно да измъкнеш лъжицата със сладко от ръцете на дете. Понякога се налага да го направиш, но понякога просто не си струва главоболието. — Авиенда кимна.
— Колелото тъче така, както само пожелае — бе отговорът на Моарейн. — Застанала на прага, тя беше Айез Седай повече от всякога — без възраст, с тъмни очи, готови да го погълнат, дребничка и крехка, и въпреки това толкова царствена, че можеше да властва над орда от кралици, дори и една искрица да не можеше да прелее. Синьото камъче на челото й отново бе уловило светлината. — Ти ще се справиш добре, Ранд.
Той дълго гледа вратата след като се затвори зад тях.
Скърцането на ботуши му напомни за присъствието на Мат. Мат се опитваше да се промъкне към вратата — стъпваше бавно, за да не го усетят.
— Искам да поговоря с теб, Мат.
Мат направи кисела гримаса, докосна лисичата глава като талисман и се извърна към Ранд.
— Ако мислиш, че ще си сложа главата на дръвника само защото тези глупави жени го направиха, забрави го веднага. Не съм никакъв проклет герой и не желая да бъда такъв. Мургейз беше симпатична жена — винаги съм я харесвал, доколкото можеш да харесваш една кралица — но Рахвин си е Рахвин, да те изгори дано, и аз…
— Млъкни и ме чуй. Трябва да престанеш да бягаш.
— Да ме изгори дано, ако престана! Тази игра не съм я избрал аз и няма да…
— Казах, млъкни! — Ранд натисна с пръст лисичата глава в гърдите на Мат. — Знам откъде получи това. И аз бях там, забрави ли? Аз срязах въжето, на което висеше. Не знам какво точно са ти натикали в главата, но каквото и да е то, имам нужда от него. Вождовете на кланове разбират от война, но и ти разбираш от нея по някакъв начин, при това може би повече. Имам нужда от това! Тъй че ето какво ще направиш ти, заедно с твоята Банда на Червената ръка…
— Утре внимавайте — каза Моарейн.
Егвийн се спря пред вратата на стаята си.
— Разбира се, че ще внимаваме. — Стомахът й правеше задни салта, но тя успя да задържи гласа си спокоен. — Знаем колко опасно ще е да се изправим срещу един Отстъпник. — Авиенда гледаше така, все едно си говореха какво ще има за вечеря. Но пък и тя никога от нищо не се боеше.
— Знаете значи — измърмори Моарейн. — Все едно, много внимавайте, независимо дали си мислите, че някой Отстъпник е наблизо, или не. Ранд в бъдеще ще има нужда и от двете ви. Добре се справяте с нрава му… Макар че според мен методите ви са малко необичайни. Той ще има нужда от хора, които няма да се отдръпнат ужасени от изблиците му на ярост и които ще му казват това, което трябва да чуе, вместо онова, което смятат, че иска да чуе.