Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Изненадан съм да те видя, Егвийн — каза Ранд, седнал на стола си и преметнал крак на облегалката. — Какво значи това… шести ден вече ме отбягваш? Още ли добри вести ми носите? Да не би Масема да е разпердушинил Амадор в моя чест? Или тези Айез Седай, за които твърдиш, че ме подкрепят, са се оказали Черна Аджа? Както забелязваш, не питам кои са те, нито къде са. Нито дори как си разбрала за тях. Не те моля да ми разкриваш тайни на Айез Седай или тайни на Мъдрите, или каквото са там. Подхвърли ми само трохите, които смяташ да ми пуснеш като милостиня, и после ме остави да си блъскам главата дали онова, което не си благоволила да споделиш с мен, няма да ме намушка посред нощ.
Тя го изгледа спокойно.
— Знаеш това, което трябва да знаеш. И няма да ти кажа това, което няма нужда да знаеш. — Същото му го беше заявила преди шест дни. Беше станала точно толкова Айез Седай, колкото и Моарейн, въпреки че едната носеше айилско облекло, а другата — светлосиня коприна.
У Авиенда обаче липсваше каквото и да било спокойствие. Тя пристъпи и застана плътно до Егвийн с грейнали зелени очи, твърди като желязо. Той почти се изненада, че и Моарейн не пристъпи до тях, та да го загледат и трите гневно. Нейната клетва за подчинение, както се оказа, й беше оставила поразително голямо пространство за маневриране, и трите се бяха сближили още повече след последния му спор с Егвийн. Не че беше кой знае какъв спор — не можеш да спориш с жена, която те гледа студено, никога не ти повишава тон и след като откаже да ти отговори, дори отказва и да чуе повече въпроса ти.
— Какво искате? — попита той.
— Тези пристигнаха за теб в последния час — каза Моарейн и му подаде две сгънати писма. Гласът й бе в пълно съзвучие с подетата от Ашмодеан мелодия — като звън на камбанки.
Ранд се надигна да ги поеме, обзет от подозрение.
— Щом са за мен, как са попаднали в ръцете ти? — Едното беше адресирано до „Ранд ал-Тор“ с изряден ъгловат почерк, а другото — „До Лорд Дракон Преродений“, с по-закръглен, но също толкова изряден почерк. Печатите бяха неразчупени. Когато ги погледна отново, той примигна. Двата печата, изглежда, бяха от един и същ восък и единият носеше отпечатката на Пламъка на Тар Валон, а другият — кула, извисяваща се над очертанията на острова на Тар Валон.
— Навярно заради мястото, откъдето идват — отвърна Моарейн, — и заради подателите. — Не беше обяснение, но нямаше да каже повече, освен ако той не настоеше. Дори тогава щеше да му се наложи да вади думите й с ченгел. Тя си спазваше клетвата, но по свой начин. — Няма отровни игли в печатите. Нито заплетени около тях клопки.
Той се спря за миг, опрял палец в Пламъка на Тар Валон — не беше се сещал нито за едното, нито за другото — след което го счупи. Още един Пламък личеше в червения восък до подписа — Елайда до Аврини а-Ройхан, надраскано набързо над титлите й. Останалото беше изписано с ъгловатия старателен почерк.
„Не може да се отрече, че ти си предреченият, ала ще се намерят мнозина, които ще се опитат да те унищожат заради всичко друго, което си. Заради спасението на света, това не може да бъде позволено. Две държави са превили коляно пред теб, както и дивият народ на Айил, но прах е силата на троновете пред Единствената сила. Бялата кула ще те подслони и защити от онези, що отказват да провидят онова, което ще бъде. Бялата кула ще се погрижи да оцелееш до деня на Тармон Гай-дон. Никой друг не може да направи това. Ще пристигне ескорт от Айез Седай, който ще те отведе в Тар Валон с всичките почести и уважение, които заслужаваш. Този обет ти давам.“
— Тя дори не ме моли — отрони той кисело. Твърде добре си спомняше Елайда от единствената им среща. Толкова твърда жена, че пред нея Моарейн щеше да изглежда като котенце. „Почести и уважение“, които заслужавал. Беше готов да се обзаложи, че ескортът от Айез Седай най-случайно щеше да наброява тринадесет.
Той върна писмото на Елайда на Моарейн и отвори другото. Страницата беше изпълнена със същия почерк, с който беше адресирано.
„С най-дълбоко уважение, покорно моля за дозволение да се представя на великия лорд Дракон Преродений, когото Светлината благославя като спасителя на света.
Целият свят трябва да коленичи в благоговение пред Вас, който завладяхте в един ден Кайриен, както сторихте с Тийр. И все пак, умолявам Ви, бъдете бдителен, че Вашата слава ще събуди ревност дори у тези, които не са покварени от Сянката. Дори и тук, в Бялата кула, има слепи, конто не могат да прозрат истинското Ви сияние, което ще озари всички нас. Ала знайте, че някои тръпнат в радост от Вашето идване и са готови с превелика жар да служат на Вашата слава. Не сме ние тези, които ще отнемат от блясъка Ви, но по-скоро ония, които ще коленичат, за да се къпят в сиянието Ви. Ти ще спасиш света според Пророчествата, и светът ще бъде твой.