Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
АГЕНТУРИСТЪТ на Кеърнкрос в Лондон ЮРИЙ МОДИН пише в книгата „Петимата ми приятели от Кеймбридж“ („Му Five Cambridge Friends“, 1994): „Без да преувеличавам, мога да твърдя, че ние в СССР знаехме абсолютно всичко за техническите и политическите аспекти по създаването на атомната бомба.“
Съветското разузнаване успява да внедри още шпиони освен Кеърнкрос на длъжности, където могат да се узнаят тайни за атомната бомба. Главните шпиони са КЛАУС ФУКС и ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС, които разработват техническите аспекти на бомбата в лабораторията в Лос Аламос, АЛЪН НЪН МЕЙ и БРУНО ПОНТЕКОРВО, учени, които работят в Канада, и ДОНАЛД МАКЛИЙН, от 1944 г. първи секретар в британското посолство във Вашингтон, а от лятото на 1945 г. координатор на англо-американската дейност по атомната бомба, Проекта Манхатън и проекта Тюб Алойс. (Мей е човек на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.)
За да помагат на тези шпиони, руснаците създават мрежа от куриери и агентуристи в Съединените щати. Докладите и урановите проби, доставени от Мей, са били изпращани директно на ръководителя на Комисариата на вътрешните работи (НКВД) ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Берия успява да събере и да предостави на съветския диктатор Йосиф Сталин и на съветските учени подробности от проекта на атомната бомба, включително плана за изпитания.
На конференцията на съюзническите лидери в Потсдам през юли 1945 г. президентът Труман казва на Сталин, че Съединените щати притежават нова бомба с огромна мощ. Сталин изглежда незаинтересован. След като чува за „новото оръжие с необикновена разрушителна сила“ от президента Труман на 24 юли 1945 г., той се връща в резиденцията си на потсдамската Кайзерщрасе и се обажда на Берия. Офицерът Владимир Чиков, по това време в кабинета на Берия, предава телефонния разговор в книгата си „От Москва до Лос Аламос“ („From Moscow to Los Alamos“, 1992):
Сталин: Здравей, Лаврентий. Да знаеш нещо за американските опити с атомната бомба?
Берия: Да, другарю Сталин. Според нашата информация трябва да са проведени преди 2 седмици, но все още нямаме резултатите от експерименталната детонация.
Сталин: Нещо ти е грешна информацията, Лаврентий. Опитът с атомната бомба е бил преди 2 дни. Труман се опитва да упражнява натиск, да доминира… Отношението му към Съветския съюз е особено агресивно. Разбира се, факторът атомна бомба работи за Труман. Ние разбираме това. Но политиката на изнудване и заплахи е абсолютно неприемлива за нас. Затова не позволихме да проличи, че сме уплашени. Лаврентий, не трябва да позволяваме на нито една страна да има военно надмощие над нас. Кажи на другаря Курчатов, че трябва да побърза с „пакета“, и го попитай от какво имат нужда нашите учени, за да се ускори работата. [Курчатов оглавява съветския проект за атомната бомба.]
Шпионите на Берия са предсказали, че първият опит на атомната бомба ще бъде проведен на 4 юли. Сведенията им се оказват правилни, но опитът е бил отложен за 16 юли. Работата по съветската атомна бомба е ускорена. Берия проявява личен интерес към проекта, като поощрява и заплашва участниците и използва непрекъснато разузнавателните сведения, предадени от мрежата атомни шпиони.
„Атомният шпионаж е изключително ценен за нас както в политическата и дипломатическата, така и във военната област“ — пише генерал-лейтенантът от НКВД ПАВЕЛ СУДОПЛАТОВ в книгата си „Специални задачи“ („Special Tasks“, 1994). Судоплатов е отговарял за отдел „С“, създаден за наблюдаване дейността на НКВД и ГРУ в атомното разузнаване. Според спомените му: