Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Успехите на Мосад през този период включват получаването на копие от тайната реч на Никита Хрушчов пред XX конгрес на комунистическата партия от 25 февруари 1956 г., в която е заклеймен покойният диктатор Йосиф Сталин. Едно копие е предадено на ЦРУ, преди да успеят да си го набавят по други канали. Друг успех на Мосад е ВОЛФГАНГ ЛОЦ, който работи изключително успешно в Египет от 1959 до 1964 г., когато е разкрит и измъчван в затвора. Голям успех има агентът на Мосад ЕЛИАХУ КОЕН, който се внедрява на най-високо равнище в сирийското правителство и общество, преди да бъде разкрит.
Първият ръководител на Мосад — Шилоа, е ранен при автомобилна катастрофа. Дълбоко засегнат от политическите боричкания, предава поста през септември 1952 г., след като е служил едва 18 месеца. Наследникът му — амбициозният ИСЕР ХАРЕЛ, е директор на Мосад 11 години, което е най-дългият период, заеман от директор. Харел идва на този пост от директорското място на ШИН БЕТ и е единственият, който е заемал директорски пост в двете агенции. По заповед на Бен Гурион Харел е наречен МЕМУНЕХ — „отговорника“ на всички израелски разузнавателни дейности, и се отчита директно пред Бен Гурион както по международните, така и по вътрешните въпроси на сигурността.
По време на управлението на Харел Мосад издирва бивши нацисти, които се крият в Европа и Южна Америка, за да бъдат изправени пред съда. Най-голямото постижение в тази област е залавянето на Адолф Айхман — нацисткия функционер, който ръководи избиването на милиони евреи по време на фашисткия режим. Операцията, осъществена със съвместните усилия на Мосад и Шин Бет, успява да извади Айхман от скривалището му в Аржентина.
При Харел агенти на Мосад се инфилтрират в египетското и западногерманското разузнаване, като използват антитерористични тактики, за да спрат германските учени да работят за Египет. Но Бен Гурион иска да укрепи израелско-западногерманските отношения и се обръща против Харел. Той го порицава заради кампанията, подета против учените, и губи вяра в човека, когото е нарекъл мемунех. Харел се оттегля от правителствена служба през март 1963 г. (Никой оттогава не е имал такова положение в израелското разузнаване.)
На мястото на Харел като ръководител на Мосад Бен Гурион назначава МЕИР АМИТ — ръководителя на Аман. Важно е, че преди назначението му през 1962 г. Амит никога не е служил в областта на разузнаването. Той има значителен принос за Аман. На 26 март 1963 г. Бен Гурион вика Амит в кабинета си, след като е изпратил самолет, който да го вземе от мястото, близо да Мъртво море, където извършва инспекция на военни чести, и му съобщава, че трябва незабавно да поеме ръководството на Мосад.
Амит се опитва да превърне Мосад в сериозна и съвременна разузнавателна организация, като се съсредоточава на най-важната според него задача — събирането на военни и политически сведения за арабските страни. За него Мосад е орган за събиране на информация и трябва да се въздържа от извършването на операции, които са загуба на сили и средства. Под влиянието на икономически и бизнескурсове, на които е присъствал в Съединените щати, той иска да наложи манталитета и стила на управление на американските корпорации. През този период Мосад и Аман заедно се опитват да осигурят разузнавателната информация, която превръща Шестдневната война (1967) в един от най-големите успехи в израелската история.
Шест години по-късно обаче израелското разузнаване, изглежда, не разполага с информация, че египетските военни части са прекосили Суецкия канал в началото на войната Йом Кипур, нито пък каква е ефективността на египетските сили, влезли в Синай. КОМИСИЯТА АГРАНАТ стоварва вината върху ръководителя на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ — майор Елиаху Зейра, и трима други разузнавачи. Зви Замир — наследникът на Меир Амит като ръководител на Мосад, се оттегля през 1974 г. (Комисията Агранат обвинява също началник-щаба на израелските въоръжени сили и командващия на южното командване. По този начин министър-председателят Голда Меир и министърът на отбраната Моше Даян не носят „пряка отговорност“ за неуспеха. Независимо от заключенията Меир и Даян се оттеглят след излизането на доклада.)
Комисията препоръчва и промени в организацията на израелската разузнавателна общност. Мосад и малък отдел за проучвания към външното министерство ще имат по-значителна роля при разузнавателните преценки. Стресната от провалите в навечерието на войната Йом Кипур (Аман също носи вина за провалите в битките по-късно), израелската разузнавателна общност възприема нови методи и подходи.