Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1917 г. Моъм, смята, че кариерата му в тайните служби е приключила. Но сър УИЛЯМ УАЙСМАН — ръководител на британското разузнаване в Америка, го убеждава да замине за Русия, да подкрепи меншевиките и да попречи на плановете на болшевиките Русия да излезе от войната. Моъм пристига в Русия под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Съмървил и се представя за кореспондент на американски издания. Той се среща с Александър Керенски, който го изпраща в Лондон с отчаяна молба към съюзниците да помогнат за създаването на армия срещу болшевиките.
Моъм пише много разкази, създадени на базата на неговите преживявания. Преди публикуването им е предупреден, че някои от тях нарушават ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА, и той ги изгаря. Останалите, включително един разказ за мисията му в Русия, са публикувани в книгата „Ашъндън“ („Ashenden“, 1928). Главният герой Ашъндън — това е второто аз на Моъм още от „Души в окови“. (В книгата той използва и името Съмървил.) „Работата като агент в отдел разузнаване като цяло е монотонна — пише той в предговора към «Ашъндън». — Голяма част от нея е напълно излишна.“ Смятан е за първия автор на шпионски книги, написани от бивш шпионин. Оценявайки „Ашъндън“ и общия принос на Моъм в шпионската белетристика, Таймс литъръри съплимънт отбелязва: „Никога досега не е било демонстрирано толкова очевидно, че контраразузнавателната работа често се състои от стъпки, които не могат да бъдат морално оправдани, стъпки, които не бива да бъдат предприемани от капризните или страхливите.“
„“Ашъндън» оказва сериозно влияние върху цялата следвоенна шпионска литература“ — пише Антъни Мастърс в „Литературни агенти“ („Literary Agents“, 1987) — книга, посветена на писатели шпиони. „… Ерик Амблър, Греъм Грийн, Джон льо Каре и Лен Дейтън са създали герои на средна възраст, често цинични, въвлечени в особена серия разузнавателни ритуали. Но от всички шпионски истории приключенията в «Ашъндън» са най-близо до истинския живот на създателя.“
През Втората световна война Моъм отново изпълнява някои разузнавателни задачи за сър УИЛЯМ СТИВЪНСЪН — ръководител на МИ–6 в Съединените щати. Но Стивънсън изтъква пред Тед Морган — биографа на Моъм, че авторът не е извършвал особено важни мисии, и допълва, че Моъм е типичен доброволец, който „няма усет към тази работа и е въвлечен, тъй като не е имал друга възможност“.
Мрежа
Група АГЕНТИ или НЕЛЕГАЛИ (агенти, приели чужда самоличност), които имат обща цел или обща шпионска задача с общ ръководител или АГЕНТУРИСТ. Мрежата може да се състои от няколко ЯДРА, които работят самостоятелно и без да се познават едно друго. Това се прави, за да се избегнат евентуално КОМПРОМЕТИРАНЕ на един или повече от членовете, както и разкриването на останалите членове в мрежата.
* Мрежа атомни шпиони
През Втората световна война съветското правителство създава огромна шпионска мрежа с цел да се добере до атомните тайни на Великобритания, Канада и преди всичко на Съединените щати. В периода на Студената война съветските опити да проникнат в атомните изследвания продължават, макар и да не са толкова настоятелни, както китайските.
Програмата за атомната бомба несъмнено е най-внимателно пазената от англо-американците тайна. Подробностите от програмата са известни на много малко хора. Убеждението, че по време на война армията може да осигури най-добрата защита, води до решението от началото на 1942 г. проектът за атомната бомба (район Манхатън) да се съхранява от нея. Офицерът по сигурността на район Манхатън може да се обръща към кадрите на Г–2 и УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ във военното министерство, които също носят отговорност по въпроса за шпионажа, КОНТРАШПИОНАЖА и саботажа в Съединените щати заедно с ФБР и УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Но сигурността на Проекта Манхатън (програмата за създаване на атомната бомба в Америка) се оказва един от най-големите провали на американските специални служби.
Основната грешка е в това, че отговорникът за Проекта Манхатън бригаден генерал Лесли Гроувс привлича няколко учени с комунистическо минало или връзки с комунистите. Най-яркият пример е Юлиус Робърт Опенхаймер, когото Гроувс назначава за ръководител на ядрената лаборатория в Лос Аламос, Ню Мексико. През 30-те години Опенхаймер е привлечен от комунистическата партия и редовно помага със средства за каузи, поддържани от комунистите. И приятелите му, и жена му, и брат му са били членове на комунистическа партия. Той самият никога не е членувал в комунистическата партия където и да било. И независимо от всичко това Гроувс избира Опенхаймер да ръководи проекта за атомната бомба. Няма свидетелства, че той е предал доверието му, въпреки че продължава — не спазвайки нарежданията на Гроувс — да дружи с известни комунисти. (Опенхаймер и Енрико Ферми, водещ ядрен физик, имат съветски КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ — съответно Стар (Звезда) и Едитър (Издател), като източници на информация.) Към края на 1941 г. НКВД получава информация за интереса на американците и британците към атомната бомба. Първият извор е ДЖОН КЕЪРНКРОС — член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Кеърнкрос е секретар на лорд МОРИС ХАНКИ — от 1941 г. председател на британската правителствена комисия, която отговаря за възможното използване на ядрената енергия.