Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Когато Фукс докладваше… той също даваше ключови данни за производството на уран–235. Фукс разкриваше американското производство… Това бе особено важно, тъй като от информацията му можехме да определим броя на атомните бомби, притежавани от американците. По този начин разбрахме, че в края на 40-те и дори и в началото на 50-те години Съединените щати не са готови за ядрена война с нас… Едва към 1955 г. преценихме, че общите американски и британски ядрени оръжия са достатъчни, за да унищожат Съветския съюз.
Фукс — най-важният атомен шпионин, също предоставя техническа информация за плутониевата бомба (Дебелак), включително сведения за монтажа и детонационните особености. Тази информация ускорява развитието на съветската бомба.
Нито един съветски шпионин не е хванат на местопрестъплението. Но мрежата атомни шпиони започва да се разпада през 1946 г. Радиосъобщения, предадени от съветските агентуристи от Съединените щати за Москва, са прехванати от СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ на американската армия, но декодирането им не започва до лятото на 1946 г. По това време Мередит Гарднър, криптолог от американската армия, успява да разчете едно от съобщенията и открива, че в него се съдържа списък от учени, които работят в район Манхатън. Операцията по дешифрирането на тези съобщения получава кодовото наименование ВЕНОНА.
Бавно, но сигурно продължават опитите по криптоанализ. Чак през 1949 г. се появяват убедителни доказателства от Венона, водещи към Фукс. Тогава СПЕЦИАЛНИЯТ ОТДЕЛ на Скотланд ярд започва да го разследва. На 27 януари 1950 г. той признава, че от 1942 до 1949 г. е работил за руснаците. Сведенията на Фукс насочват ФБР към ХАРИ ГОЛД, който му е бил куриер. Голд е арестуван на 22 май 1950 г. по обвинение в шпионаж. Той признава вината си пред американските власти и разкрива друг шпионин от Лос Аламос — Грийнглас, а така също МОРТЪН СОБЕЛ и ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и съпругата му Етел. Грийнглас е брат на Етел Розенберг, а Собел — дългогодишен приятел на Юлиус Розенберг. Те всички са участвали в предаването на атомни тайни.
Сталин „споменаваше семейство Розенберг с топлота… Чух от Сталин и [комисаря на външните работи В. М.] Молотов, че семейство Розенберг са оказали особено голяма помощ за създаването на нашата атомна бомба“ — разказва Никита Хрушчов в книгата „Хрушчов си спомня: гласността просветва“ („Khrushchev Remembers: The Glasnost Tapes“, 1990). Всички тези членове на мрежата са съдени по обвинение в шпионаж или в конспирация за извършване на шпионаж по време на война. Юлиус и Етел Розенберг са екзекутирани на 19 юни 1953 г., останалите са изпратени в затвора.
Има и други физици и учени в Лос Аламос, с които руснаците са успели да установят контакти според Судоплатов. Но те „не са били официално вербувани като агенти“. След ареста на Фукс британските и американските служби по контрашпионаж проучват другите учени, имащи връзки с комунисти. Понтекорво е работил по въпросите на атомната енергия и в Канада, и във Великобритания, но живее в Съединените щати. ФБР претърсва дома му, открива доказателства за връзките му с комунистическата партия и изпраща информацията на представителя на МИ–6 във Вашингтон и съветски АГЕНТ ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Той задържа информацията, за да може Понтекорво да избяга в Съветския съюз през октомври 1950 г. Друг аспект от дейността на мрежата атомни шпиони е разкрит през 1946 г., когато ИГОР ГУЗЕНКО — шифровчик в съветското посолство в Отава, Канада, преминава на страната на врага. Разкритията му водят до полковник НИКОЛАЙ ЗАБОТИН — РЕЗИДЕНТ на ГРУ в Отава, и учения Мей, а също така до други, участвали в кражбите на атомни тайни. Мей и 9-има други, занимавали се с атомен шпионаж в Канада, са изпратени в затвора. (Заботин успява да избяга в Съветския съюз.)
Маклийн, който предава важни за руснаците разузнавателни сведения за ядрената политика, през 1951 г. напуска Лондон и бяга в Москва тъкмо преди да го арестуват. На 4 февруари 1944 г. военно-политическият комитет, отговарящ за сигурността на Проекта Манхатън, докладва, че „опити за шпионаж от страна на Оста не са забелязани, макар че има подозрителни симптоми“. Това е така, враговете нацисти нямат нищо общо с това. С кражбата на атомните тайни успешно работи военният съюзник на САЩ — СССР.
В периода на Студената война опитите на съветския шпионаж да се добере до американската програма за атомна и водородна бомба продължават, но очевидно на по-ниско равнище, тъй като интересът е насочен към западните оръжия и технологии. След 1949 г. комунистически Китай също се опитва да се добере до американските ядрени тайни.