Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
В осем без четвърт чу колата. Тежко бреме се смъкна от сърцето му; той побърза да слезе. Фльор излезе от колата — бледа, уморена, но невредима. Посрещна я в хола.
— Изплаши ме. Къде беше?
— В Робин хил; прости ми, мили, но трябваше да отида. Ще ти разкажа после.
И изтича по стълбите, като му изпрати една въздушна целувка.
Соумс остана да чака в гостната. В Робин Хил! Какво предвещаваше това?
Този въпрос не можеше да се разисква по време на вечерята — трябваше да се съобразява с присъствието на лакея. Преживяното нервно напрежение, облекчението, което бе изпитал, когато я видя жива и здрава, смекчи намерението на Соумс да осъди онова, което тя бе направила, или да се противопостави на това, което щеше да направи, и той зачака спокойно и безчувствено изповедта й. Странно нещо беше животът. Шейсет и пет годишен вече, Соумс имаше толкова власт над него, колкото и ако не се бе грижил четиридесет години да изгради своята сигурност — все ще изникне нещо, с което не можеш да се справиш! В джоба на смокинга му имаше писмо от Анет. Щеше да се завърне след две седмици. Не знаеше какво е правила там… И беше доволен, че не знае. Отсъствието й бе облекчение за него. Не виждаш ли някого, не мислиш за него. Но ето че се връщаше. Нова грижа. Изпуснал бе и Кроум старши от колекцията на Болдърби — попаднала бе у Дометриус, просто защото онова анонимно писмо я бе изгонило от мисълта му. Забеляза скришом напрегнатото изражение в лицето на дъщеря си, сякаш и тя гледаше картината, която не може да купи. Соумс почти желаеше войната да бе продължила. Тревогите не изглеждаха толкова тревожни. По ласкавия глас, по изражението й беше сигурен, че Фльор ще му иска нещо; не беше сигурен само дали ще бъде благоразумно да й го даде. Бутна десерта, без да се докосне до него, и дори запуши заедно с дъщеря си.
След вечеря Фльор пусна електрическата пианола. И Соумс зачака тревожно, щом тя седна на табуретката до коляното му и го улови за ръка.
Не ми се сърди, мили. Трябваше да видя Джон… той ми бе писал. Ще се опита да склони майка си. Но аз размислих. И според мене, татко, всичко всъщност е в твоите ръце. Ако успееш да я убедиш, че с нашия брак няма в никакъв случай да се възобнови миналото! Че ще си остана твоя дъщеря, а Джон си е неин син, и не ще бъде нужно да се срещате с него и с нея, нито тя с теб или с мене! Само ти можеш да я убедиш, мили, защото само ти можеш да обещаеш това! Човек не може да дава обещания за други. Сигурно не ще бъде толкова неудобно за теб да я видиш един-единствен път… сега, когато бащата на Джон е вече мъртъв?
— Толкова неудобно! — повтори Соумс. — Та това е невъзможно!
— А всъщност — каза Фльор, без да вдигне поглед — ти нямаш нищо против да се видиш с нея.
Соумс мълчеше. Думите й бяха изразили една дълбока истина, която той не дръзваше да признае. Тя сплете пръсти с неговите… топли, тънички, настойчиви, те се вкопчиха в ръцете му. Тази негова дъщеря ще си пробие път дори през тухлена стена!