Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Как се казва вербовчикът ти? — попита Келър с ълстърския си акцент.
— Нямам право да кажа.
— Сега имаш.
— Беше Шеймъс Макнийл — каза Уолш след кратко колебание. — Той беше…
— Член на Южноармаската бригада — прекъсна го Кристофър. — Той бе убит при засада от британските войници и бе погребан с почести от ИРА, мир на праха му.
— Всъщност — каза Уолш — той загина по време на престрелка със САС.
— Само каубоите и гангстерите участват в престрелки — заяви Келър. — Но ти тъкмо щеше да ми разкажеш за твоето обучение.
Лиъм го направи. Той бил изпратен в отдалечен лагер в републиката, за да бъде обучен да борави с леко стрелково оръжие, както и да произвежда и доставя бомби. Казали му да се откаже от пиенето и да избягва да общува с хора, които не са членове на ИРА. Накрая, шест месеца след вербуването му, Уолш бил зачислен в елитен ударен отряд на ИРА. В неговия състав влизал и един експерт по изработката на бомби и оперативно планиране на име Еймън Куин. Куин бил няколко години по-голям от Лиъм и вече бил легенда. През 80-те години той бил изпратен на обучение в един пустинен лагер в Либия. Но в крайна сметка, според думите на Уолш, не либийците, а Куин провел по-голямата част от обучението. Всъщност именно той дал на либийците проекта за бомбата, взривила самолета на американската авиокомпания „Пан Ам“, осъществяващ полет 103, над Локърби, Шотландия.
— Това са глупости — каза Келър.
— Както кажеш — отговори Уолш.
— Кой друг е бил в лагера с него?
— Основно хора от ООП17, както и няколко момчета от една от отцепилите се фракции.
— Коя по-точно?
— Мисля, че беше Народният фронт за освобождение на Палестина.
— Запознат ли си с палестинските терористични групи?
— Ние имаме много общо с палестинците.
— И какво е то?
— И двата народа са окупирани от расистки колониални сили.
Кристофър погледна към Габриел, който гледаше безучастно ръцете си. Уолш, все още със завързани очи, като че ли усети напрежението в стаята. Навън вятърът кръстосваше пред вратите и прозорците на къщата, сякаш търсеше пролука да влезе.
— Къде съм? — попита Лиъм.
— В ада — отговори Келър.
— Какво трябва да направя, за да изляза от него?
— Продължавай да говориш.
— Какво искаш да знаеш?
— Подробностите за първата ти операция.
— Тя беше през 1993 година.
— Кой месец?
— Април.
— В Ълстър или на Острова?
— На Острова.
— В кой град?
— В единствения град, който има значение.
— В Лондон ли?
— Да.
— В района Бишъпсгейт?
Уолш кимна утвърдително. Бишъпсгейт…
Камионът — самосвал „Ивеко Форд“, изчезнал от Нюкасъл ъндър Лайм, Стафордшър, през месец март. Те го закарали в един нает склад и го боядисали в тъмносиньо. След това Куин го оборудвал с бомбата — еднотонно устройство със смес от амониева селитра и мазут, — която сглобил в Южна Арма и внесъл тайно в Англия. Сутринта на 24 април Уолш откарал камиона в Лондон и го паркирал пред номер 99 на Бишъпсгейт — офис кула, заета единствено от банка Ейч Ес Би Си. Взривът разбил над петстотин тона стъкло, сринал една църква и убил един фотожурналист. Британското правителство отговорило, като опасало финансовия район на Лондон с кордон от постове за сигурност, известен като „стоманения пръстен“. Без да се разколебае, ИРА се завърнала в Лондон през февруари 1996 г. с друг камион с бомба, проектирана и сглобена от Еймън Куин. Този път целта бил финансовият център Канари Уорф в Докландс. Взривът бил толкова силен, че разтърсил прозорците в радиус от осем километра. Премиерите на Великобритания и Ирландия бързо обявили възобновяването на мирните преговори. Осемнайсет месеца по-късно, през юли 1997 г., ИРА се съгласила на примирие.
— Това беше шибана катастрофа — каза Лиъм Уолш.
— А когато ИРА се разцепи на фракции по-късно през есента — каза Келър, — ти отиде с Маккевит и Бернадет Сандс, така ли?
— Не — отговори Уолш. — Отидох с Еймън Куин.
От самото начало, продължи Лиъм, в Истинската ИРА било пълно с информатори, които докладвали на МИ5 и на „Престъпност и сигурност“ — тайния отдел на Гарда Шихана, който действал в необозначени офиси в района на Феникс Парк в Дъблин. Въпреки това, групировката успяла да извърши поредица бомбени атентати, в това число опустошителното нападение срещу Банбридж на 1 август 1998 г. Бомбата тежала 230 килограма и била скрита в червен автомобил „Воксхол Кавалиър“. Кодираните телефонни предупреждения били неточни — не било упоменато нито мястото, нито времето на взрива. В резултат трийсет и трима души били тежко ранени, включително двама полицаи от Кралската ълстърска полиция. Парчета от воксхола били открити в радиус от шестстотин метра. Това била, каза Уолш, демонстрация за бъдещите атракции.
17
Организация за освобождение на Палестина. — Б.пр.