Родени да убиват [bg]

— Може би когато е дошла да вземе Марси, госпожо Бекър? Вероятно преди около две седмици.

Госпожата отпи от кафето и бързо рече:

— Тя не е идвала да я взима… просто никога не е идвала. Марси не я е виждала от… просто не зная откога.

— Дъщеря ви не е била на погребението на Грейс. Не мислите ли, че това е необичайно?

— Не зная, не зная — отвърна тя, а ръцете й се плъзнаха зад тезгяха.

Видях как се напрегнаха мускулите й. Натискаше алармения бутон.

— Госпожо Бекър, не се ли безпокоите за Марси?

Този път тя мълча прекалено дълго. А когато отговори, от устата й излезе „не“, но очите й шепнеха „да“.

Вратата зад гърба ми се отвори. Извърнах се, от офиса излезе нисък, плешив мъж в риза за голф и син, полиестерен анцуг. В ръка държеше голф стик.

— Да не ви прекъснах играта? — попитах учтиво.

Той подхвърли стика от ръка в ръка. Стори ми се, че е номер девет, хандикап.

— Мога ли да ви помогна, господине?

— Надявам се, а може пък аз да ви помогна — отвърнах философски.

— Питаше за Марси, Хал — обади се жената.

— Аз ще се оправям със ситуацията, Франсин — отвърна съпругът, но не изглеждаше много убеден в думите си.

— Трудно ще ви е, г-н Бекър, трудничко — след като имате само един евтин стик.

По лицето му пробяга нервен спазъм, тънка струйка пот мина по челото и влезе в едното око. Той примига, примига, сетне вдигна стика над глава с две ръце, готов за удар.

— Разкарай се!

В дясната ръка все още държах удостоверението си, с лявата извадих визитка от джоба и я поставих на рецепцията пред съпругата.

— Добре, г-н Бекър, нека бъде вашето. Но преди да си тръгна, ще ви кажа нещо. Струва ми се, че Грейс Пелтие е била убита. Възможно е да ми казвате истината, но ако не е така, вероятно дъщеря ви има представа кой е убиецът. Щом аз стигам до това заключение, значи и убиецът може да стигне до него. И ако той дойде тук да ви разпитва, едва ли ще е толкова кротък, колкото съм аз. Разбирате ли ме? Помислете върху думите ми.

Стикът се помести няколко сантиметра напред.

— За последен път ти казвам — изръмжа Бекър. — Разкарай се от моята собственост!

Прибрах си документа и пристъпих към вратата. Хал Бекър се въртеше като танцьор след мен, като се опитваше да запази нужното за удар разстояние.

— Имам чувството, че скоро ще ми се обадите — рекох и излязох.

— Хич не разчитай на това — свирепо изсумтя Бекър зад мен.

Качих се на мустанга и потеглих, а той си остана на вратата, със заканително надигнат стик, загледан след мен. Смешен и недодялан аматьор с голям стик, затънал до шията в игра, която не разбира.