Родени да убиват [bg]

— Опитвах се да си назнача среща.

— Защо?

— Загубена душа, търси напътствие свише — отвърнах мъдро.

— А, опитвате се да се намерите? Може би трябва да потърсите на друго място.

— Където и да търся, все натук ме тегли.

— Това не е хубаво.

— Е, ще се примиря със съдбата си.

— На мен ми се струва, че голям избор нямате. Изборът е на г-н Парагон. Щом не иска да ви види, трябва да го приемете и да си хванете пътя.

— Можете ли да ми обясните някои неща около смъртта на Грейс Пелтие, детектив Лутц?

— Че какво ви интересува пък вас?

— Натоварен съм да разследвам обстоятелствата около нея. Казаха ми, че вие вероятно знаете нещичко… — изтърсих го и нарочно оставих двусмислието да увисне във въздуха и да затиктака като бомба със закъснител.

Пръстите му забарабаниха по дебелия кожен колан, но това бе единственият признак, че може би съм нарушил иначе олимпийското му спокойствие.

— Нашето заключение бе, че г-ца Пелтие е извършила самоубийство — отвърна той. — И затова не търсим никого и нищо повече във връзка със случая.

— Разпитвахте ли Картър Парагон?

— Говорих с г-н Парагон. Той никога не се е срещал с Грейс Пелтие.

В същия миг пристъпи вляво. Досега бе с гръб към слънцето пред мен и го засенчваше; когато се отмести, лъчите му блеснаха право в моите очи. Вдигнах ръка, за да ги закрия и Лутц веднага посегна към пистолета.

— Охо — рече остро.

— Много сте се изнервили, а, детективе? — подметнах аз и внимателно свалих ръка от очите.

— Г-н Парагон често привлича опасни елементи — заяви ченгето помпозно. — Свестните хора като него са постоянен обект на заплаха — главно заради убежденията и вярата си. Наш дълг е да ги пазим.

— Хм, а това не е ли работа на местната полиция, уотървилската? — попитах.

— Секретарката на г-н Парагон предпочете да се обади на мен — сви рамене той. — Уотървилските полицаи са хора заети.

— А вие не, а?

Сега се усмихна — за пръв път от идването си.

— Днес ми е почивен ден, при това винаги мога да отделя няколко минути, щом става дума за г-н Парагон.

— Законът никога не почива.

— Точно така, и винаги спи с отворени очи — погледна ме и ми върна портфейла. — Сега си хващайте пътя и повече да не съм ви видял тук. Ако искате да си уредите среща с г-н Парагон, потърсете го в работното му време — от понеделник до петък. Убеден съм, че секретарката му ще ви помогне с удоволствие.

— Достойна за възхищение е вашата вяра в нея — изрецитирах с ирония.