Краля демон [bg]

Всевъзможни отпадъци гниеха в канавките и препълнените боклукчийски кофи.

Въздухът вонеше на варено зеле, дървесна пушилка, мръсни клозети и излети на улицата гърнета. През лятото беше още по-зле, понеже горещината нагнетяваше въздуха, превръщайки го в зловонна миазма, която разболяваше бебетата от круп, а старците храчеха кръв.

На пазара в Южен мост Хан продаде острозъбеца на сносна цена, като се имаше предвид, че беше напълно безполезен. Навярно щеше да го пробута на някой и във Вехтошарника, но не си струваше да поема риск толкова близо до дома, където някой би го познал.

С излизането от пазара придоби уличното си изражение и закрачи с бърза, целеустремена крачка покрай лъскавите момичета, шарлатаните и кварталните разбойници, които само чакаха да надушат дори най-малка следа от страх или слабост.

— Здравей, малкия — закачи го някаква жена, но той не ѝ обърна внимание; не обърна внимание и на напудрените благородници, независимо от опита им да го примамят в тясна уличка.

Южен мост беше инфекцията, която пламтеше под привидно здравата кожа на града. Човек не биваше да стъпва там нощем, освен ако не беше едър и въоръжен до зъби и обграден от едри, въоръжени до зъби приятели. Денем улиците бяха безопасни, стига да използваш главата си и да си нащрек. Хан бързаше да излезе от Южен мост, преди да се мръкне.

Всъщност някои биха нарекли и неговия квартал опасно място. Но във Вехтошарника Хан поне знаеше от кого да се пази и откъде евентуално ще го нападнат. Нужни му бяха само няколко стъпки преднина пред който и да било нападател, за да изчезне в лабиринта от добре познати му улици и пресечки. Във Вехтошарника можеше да се изплъзне на всеки.

Беше се запътил към „Бъчвата и короната“, пропаднала кръчма, залепнала за речния бряг като миризлива мида. От векове пролетните наводнения подкопаваха брега под нея и грохналата постройка сякаш всеки момент щеше да се катурне в реката. Хан идваше точно навреме — вечерните клиенти тъкмо започваха да прииждат. Възнамеряваше да си свърши работата и да офейка, преди да избухне някоя пиянска кавга.

Предаде бутилките от Лушъс на Матю, кръчмаря, и в замяна получи тежка кесия.

Матю скъта бутилките на рафтовете зад бара, далеч от ръцете на пo-агресивните си клиенти.

— Само толкова ли ми носиш? Ще изкъркат тоя алкохол за един ден. Пият го като вода.

— Имай сърце. Толкова мога да мъкна — отвърна Хан с жална физиономия и разтри с пръсти отмалелите си рамене.

Всяка кръчма в Превалски брод ламтеше за стоката на Лушъс. Той можеше да утрои производството си и пак да продава всичко докрай, но нямаше желание.