Червения вълк [bg]

— От първи юли всички областни съвети се задължават да поддържат поне една обществена библиотека — оповестява министърът на културата, Карина Бьорнлунд, а погледът и шари насам-натам. — Този нов закон за библиотечното дело представлява голяма стъпка напред, към всеобщото равенство.

Тя кимва властно към камерата, а невидимият репортер явно я чака да продължи. Карина Бьорнлунд се прокашля, навежда се към микрофона и казва:

— Към знание. Равенство. Възможности. Към знание.

Репортерът дръпва микрофона с облечена в ръкавица ръка и пита:

— Тази инициатива не влиза ли в противоречие с принципите за местно самоуправление?

Микрофонът се връща в кадър, а Карина Бьорнлунд хапе устна.

— Ами — започва тя, — този въпрос е обсъждан дълги години, но ние предлагаме държавна субсидия в размер на двайсет и пет милиона крони за попълване на книжните фондове на обществени и училищни библиотеки.

— Господи, тая е напълно луда, нали? — възкликва Аника и пак намалява звука.

Ане вдига вежди с безразличие.

— Не разбирам какво толкова те дразни. Предложението, за което говори, прави възможно съществуването на моя канал.

— Не трябваше в никакъв случай да я правят министър — заявява Аника. — Нещо се обърка още по време на историята със Студио Секс. Тогава тя бе само прессекретар на министъра на търговията Кристер Лундгрен, ако го помниш…

Ане смръщва чело в напрегнат размисъл.

— Пък и не я биваше много като прессекретар, а след изборите изведнъж стана министър на културата.

— А, да — сеща се Ане, — Кристер Лундгрен, министърът дето всички мислеха, че е убил онази стриптийзьорка.

— Юсефин Лилеберг. Макар да не го беше извършил той.

Продължават да седят в тишина, наблюдават безмълвната реч на Карина Бьорнлунд. Аника има известна представа как е станала министър и дори подозира, че сама, съвсем без да ще, е допринесла за този политически възход.

— Дали да не го загася? — пита тя.

Ане свива рамене. Аника понечва да стане и вземе нещо друго, каквото и да е, за ядене или пиене, или пък за разглеждане, нещо, което да я разсее, но се удържа, събира мислите си, чака тревогата да я залее изцяло и, дай Боже, да изчезне.

— Получих много ценна поверителна информация от един полицай в Люлео днес — съобщава тя. — За някакъв мъж от долината на Турне, който вероятно е взривил онзи самолет във F 21, а после е станал международен терорист. Защо след трийсет години допускат да изтече такава информация?

Ане оставя казаното да попие в съзнанието й.

— Зависи какво ти е казал полицаят — преценява тя. — Не вярвам да го е направил от глупост, значи цели нещо. Какво би могло да е според теб?