Червения вълк [bg]

— Новата моногамна пачавра на Мехмет е редакторка в новините на този канал — съобщава тя.

Аника кимва, без да отлепя поглед от екрана.

— Каза го вече. Задръж за момент.

Усилва звука. На фона на обичайната музикална тема говорителят прочита резюме на новините в безглаголни фрази: „Подозрение за убийство на журналист в Люлео; четири хиляди уволнения в «Ериксон»; ново предложение за библиотеките от Министерство на културата. Добър вечер, но най-напред Близкият изток, където атентатор самоубиец отне живота на деветима младежи пред кафене в Тел Авив…“

Аника намалява звука до тихо жужене.

— Мислиш ли, че е сериозна… работата между Мехмет и онази?

Ане отпива глътка вино и шумно преглъща.

— Започнала е да взема Миранда от детската градина — отговаря Ане с равен и крайно особен глас.

Аника мисли известно време, опитва се да прецени как ли се чувства човек в подобно положение.

— Не бих го понесла — заключава накрая. — Друга жена да ми гледа децата.

Чертите на Ане се опват.

— Нямам голям избор, нали?

— Искаш ли още деца?

Аника долавя крещящия подтекст на въпроса си. Сякаш го е задала с някакъв умисъл. Ане я поглежда изненадано и поклаща глава.

— Искам да бъда личност — заявява тя, — а не функция.

Аника вдига вежди.

— Точно в това е въпросът — казва тя. — Да станеш част от нещо по-голямо, нещо по-важно. Доброволно да се откажеш от свободата си заради другиго в нашата култура това не може да се случи по друг начин.

— Никога не съм разглеждала нещата в тази светлина — признава Ане и опъва поредна глътка. — Но понеже ги поставяш така, нека ти кажа, че точно това беше причината да отказвам съвместен живот с Мехмет. За мен е от жизнено значение да оставам насаме с мислите си, иначе пак ще откача.

Аника знае, че приятелката й е убедена в нейното абсолютно неведение; че няма ни най-малка представа за начина им на живот с Мехмет, за това колко прекрасно е вървяло всичко до момента, в които рухва най-неочаквано.

— Егоизмът в никакъв случай не те прави по-лоялна към самата теб — отбелязва Аника и в същия миг си дава сметка за това колко грубо звучат думите й. — Имам предвид, че ежедневно трябва да се оправяме с куп неща. Не само с децата, но също с работа, спорт и какво ли още не. Колко от нас си позволяват да запазват своята индивидуалност в работата? До каква степен щях да съм Аника Бенгтзон, ако играех в националния тим по хокей?

— Знаех си аз, че ненавистта ми към спортни журналисти не е безпричинна — мърмори Ане.