Червения вълк [bg]

— С никого не съм говорила — казва тя в шията на съпруга си.

— Линията е заета от половин час.

Тя се дръпва рязко.

— По дяволите, лаптопът е още на линията.

Бърза към него, измъква всички жици и свързва отново телефонния апарат.

— Можем веднага да сядаме на масата.

— Нищо не искам — казва Томас. — За тази вечер е насрочена среща с министерството, така че имам работна вечеря.

Аника застива с тигана в ръка.

— Мислех, че си на тенис довечера.

Въпреки кухненската ръкавица си изгаря пръстите и бърза да остави тигана върху подставката.

— Оня от правосъдието иска да направим бърз обзор, докато хапваме по нещо.

— Можеш преди това да хапнеш с нас — отбелязва Аника, докато придърпва стол за Елен.

Поглежда мъжа си, който въздъхва безшумно, и оставя съда с ориза върху масата.

— Кале — провиква се към дневната, — яденето е готово!

— Искам да си догледам! — виква момчето в отговор.

Сипва риба и ориз на Елен и прибутва салатата към нея.

— Елен направи салата — обявява Аника, без да се обръща конкретно към някого. — Можете да си вземете сами, нали?

Сетне отива в дневната, за да изключи телевизора и предизвиква ядосан рев от страна на сина си.

— Престани! — скастря го тя. — Първо вечерята, после телевизия много добре знаеш. Върви и сядай на масата.

— Какво има за ядене?

— Риба с ориз и скариди.

Момчето бърчи лице.

— Скариди, гадост.

— Можеш да ги извадиш. Бързо, че всичко ще изстине.

Томас се храни примирено, когато тя влиза отново в кухнята.

— Как е? — пита Аника и сяда срещу него.

— Скаридите са малко жилави — отвръща той. — Винаги ги слагаш твърде рано.

Тя не му отговаря и си сипва от яденето с ясното съзнание, че след тази критика няма да може да преглътне и хапка.

Томас нахлузва вълнената си шапка на излизане от сградата и вдишва дълбоко студения въздух. Наял се е до пръсване, едно усещане, което започва да цени все повече.

Това е то хубав живот, мисли си отнесено. Доволство и любов във всяко отношение.

Протяга се самоуверено и спокойно. Хубаво е, че Аника си е пак у дома. Всичко е така уютно и приятно, когато тя е вкъщи, а и толкова хубаво се държи с децата. Късметлии са.

Спира пред вратата с чанта в ръка, колебае се дали да не вземе колата. Срещата е на Сьодермалм, в едно заведение на ъгъла с Хурнсгатан, където има зала за конференции. Сигурно ще пият вино и тогава или ще трябва да стои на сухо, или да рискува и шофира на връщане. От друга страна е четвъртък, ден за почистване на улицата, значи, така или иначе, трябва да мести колата.

Тръгва наляво и после пак наляво, по Онгегатан.

Дано бракмата запали, мисли си той, докато отваря вратата на тойотата със силно дръпване.