Кодът на Атлантида [bg]

Наташа не каза нищо.

— Нямам представа кой е убил Юлия — продължи Лурдс. — Ако знаех, щях да ви кажа.

— Знаете ли защо я убиха?

— Единственото ми предположение е, че е свързано с цимбала.

— Знаете ли какво представлява той? Или кой би могъл да го иска?

— Боя се, че не — поклати глава Лурдс. — Ако знаех, щях да ви кажа и това. И щях да тръгна след тях за звънеца, който откраднаха.

Наташа бръкна в джоба на сакото си и извади визата и паспорта на Лурдс, но нарочно не му ги подаде.

— Бях там в нощта, когато убиха сестра ми — каза тя.

Върху красивото лице на професора се изписа тъга. Наташа усети, че реакцията му е съвсем искрена.

— Съжалявам. Сигурно е било ужасно.

Наташа отмина това и добави:

— Хората, които я убиха и откраднаха цимбала, бяха професионални убийци. — Надяваше се думите й да го сплашат.

Лурдс не изглеждаше изненадан.

— Онези в Александрия също бяха много добри.

— Приятно прекарване в Москва, професор Лурдс. Надявам се да намерите това, което търсите. — Наташа му подаде документите и визитка с телефонния номер, на който можеше да се свърже с нея. — Ако откриете нещо свързано с убийството на сестра ми, искам да съм в течение.

Лурдс прибра книжата в джоба на сакото си.

— Разбира се. С удоволствие.

В този момент Наташа реши, че американският професор е излъгал най-откровено. Оцени по достойнство таланта му.