Кодът на Атлантида [bg]

Лесли вдигна вежда към ютията му.

— Определено ти трябва ъпгрейд.

— По-голяма ютия ли?

— Всъщност мислех си за бухалка за крикет. — Лесли влезе в стаята. — Успя ли да намериш полет до Русия?

— Още не.

— Току-що говорих с шефа си. Съгласи се да поеме разходите по пътуването ти до Москва.

— Извини ме за дебелоочието, но съм прекарал твърде много време в университетски среди, за да вярвам, че има „безплатни“ неща или „помощ“ без етикетче с цената.

— В случая етикетчето е съвсем просто — отвърна Лесли. — Мисля, че компанията ще ти бъде приятна.

На Лурдс му хареса, че тя не се опита да увърта.

— Искаш да дойдеш с мен в Москва. Защо?

Лесли скръсти ръце на гърдите си.

— Подозирам, че не ми казваш всичко за приятелката си.

— Така е — призна Лурдс.

— Спомена, че често е правила копия на проучванията си.

— Не „често“. Винаги. Юлия беше страшно взискателна в това отношение.

— Значи ще търсиш въпросното копие.

— Да. И се надявам да има по-добри снимки на цимбала от пуснатите в интернет. С колкото повече материал разполагам, толкова повече са шансовете ми да разчета езика.

— Ако не ти се пречкам, имаш ли нещо против да дойда и аз? — попита Лесли.

— Не. Нямам нищо за криене.

— Преди не беше толкова склонен да споделяш информация.

Лурдс се усмихна.

— Казах ти достатъчно, за да събудя интереса ти и да те накарам да се обадиш в студиото.

Лесли се нацупи.

— Значи излиза, че съм изиграна. Нали така казвате вие американците?

— Мъничко — призна Лурдс.

— Какво щеше да правиш, ако не се бях обадила на шефа си? Или ако не бях успяла да го убедя да се съгласи на това пътуване?

— Пак щях да тръгна — отвърна Лурдс. — По какъвто и да било начин. Но реших, че възможностите на твоето студио за незабавно уреждане на визи и самолетни билети са неизмеримо по-големи от моите. След разговорите с разните пътни агенции направо ми идеше да си блъскам главата в стената.

Лесли се намръщи.

— Мислиш се за много умен.

Лурдс остави ютията.

— Опитвам се.