Кодът на Луцифер [bg]

— Готови сме да чакаме и да разберем. И да ви дадем шанс с книгата. Когато открихме скривалището на Кайин и разбрахме, че сте успели да преведете част от нея, беше решено, че вероятно времето е дошло. — Младият мъж погледна през прозореца, но Лурдс знаеше, че не вижда нищо отвън. Мислите му бяха другаде.

— Кайин има по-висока оценка за възможностите ми от вас — отвърна Лурдс.

— Може би — младежът отново го погледна. — Или просто е по-отчаян.

— Надявам се, че и с това не искате да ме обидите.

— Не. Извинете ме. Свикнал съм да бъда много прям по въпроси, свързани с книгата.

Таксито намали, после сви по алеята на хотел „Есрин Краун“. Портиерът в ливрея пристъпи към колата и отвори вратата на Лурдс. Беше професионалист и подозрителният му поглед към окаяния вид на професора трая само секунда.

— Добро утро, сър! — поздрави го портиерът. — Добре дошли в хотел „Есрин Краун“!

— Добро утро! — отвърна Лурдс. — Благодаря ви.

— Имате ли багаж?

Лурдс за малко да се засмее. Ако положението не беше трагично, можеше и да го направи.

— Не, нямам. — Това щеше да е проблем. Извърна се към младежа в таксито. — Ще ви видя ли отново?

— Бъдещето ще покаже. — Той протегна ръка. — Късмет, професоре! Надявам се да успеете в начинанието си. Ще поддържаме връзка.

Лурдс не знаеше дали трябва да се чувства заплашен, или не. Понеже нямаше какво повече да каже, той затвори вратата на таксито и отстъпи назад.

Шофьорът невъзмутимо се включи в движението, а младежът погледна назад през стъклото и му махна съвсем невинно.

Лурдс също му помаха и веднага се почувства глупаво. Обърна се към портиера.

— Предполагам, че хотелът има добра охрана?

— Разбира се, сър. Най-добрата.

— Има и хора на място?

Портиерът го изгледа с любопитство.

— Да, сър.

— Много добре. — Лурдс остави портиерът да му отвори вратата и влезе в елегантното фоайе. Гости и персонал го зяпнаха, все едно беше бездомник. Трябваше да признае, че с изпокъсаните и изцапани дрехи лесно може да мине за такъв.

Като събра цялото си достойнство, Лурдс се приближи до рецепцията. Красива млада жена с делови костюм любезно го поздрави.

Лурдс й каза името си й лицето й веднага се озари. Но явно беше объркана, сигурно усещаше миризмата му.

— А, разбира се. Професор Лурдс — ведро рече тя. — Очаквахме ви вчера.

— Доколкото разбирам, не сте гледали новините.

Тя му отвърна с празен поглед:

— Моля?

— Бях отвлечен — отвърна Лурдс. — Даваха го по новините.

— Съжалявам. Сигурно съм го пропуснала. — Тя вкара набързо данните в компютъра и поиска кредитна карта за стаята. — Един ключ ли желаете, или два?

— Един, благодаря. — Лурдс взе ключа и се отправи към асансьорите.

— О, професор Лурдс! — извика рецепционистката.