Диамантът на Венеция [bg]

— Просперо въздъхна дълбоко. — Но не затова се говори толкова много за него по нашите места. През годините до нашата лагуна са си проправяли път множество красиви и големи камъни. Най-забележителното точно в този е брилянтната му шлифовка! Казват, че имал близо два пъти повече фасетки от всичко, което някой от нас е бил в състояние да изработи! Каква светлина! Какъв блясък! Кой ли неизвестен гений е успял да създаде това чудо?! — Просперо повдигна рамене. — Никой не знае отговора на този въпрос.

— Тогава откъде според теб идва този диамант?

— Самият камък ли? Почти със сигурност от Индия, от големите мини в Гол кон да. Някои казват, че някога бил поставен в окото на някакъв идол в един от техните свещени храмове — Просперо пак повдигна рамене. — Но при големите камъни е така — добави и разпери изразително пръсти, — идват и си отиват, сменят имената си и никой не може да знае нищо със сигурност.

— Значи са празни брътвежи, Просперо.

— Не, англичанино! — Въпреки че наоколо нямаше никой, който би могъл да го чуе, бижутерът сниши глас: — Изобщо не са брътвежи! Диамантите притежават множество мистични свойства, това поне се знае от край време. Но „Синевата на султана“ е… различен. Говори се, че никога на този свят не е имало диамант — или какъвто и да било друг скъпоценен камък — като него! — Просперо вече шептеше, като че ли се страхуваше от собствените си думи. — Чувал съм да казват, че този диамант имал много сили — ако бъде подарен доброволно, предоставя огромна защита на приносителя си, на добрия човек прави големи добрини. Но точно обратното е за лошия. Говори се, че на него имало магически надпис на езика на могулите…[10]

— Вдигна очи, зърна скептичното изражение на Пол и махна отвратено с ръка, сякаш го пъдеше. — Ха! Ти изобщо не ме слушаш, англичанино, чудя се защо изобщо си хабя думите!

— Значи ще ми дадеш добра цена за него, Просперо, така ли? Имам предвид, ако случайно попадна на него по време на моите пътешествия?

Но бижутерът не беше в настроение за подигравки.

— Не, англичанино, аз не искам „Синевата на султана“! Никога! — извика яростно. — И надали ще намериш много от моя бранш, които биха го докоснали. За камък като този за всички ни ще бъде най-добре, ако го оставим на мира.

— Защо казваш това?

Просперо се помести сконфузено на стола си.

— Камъкът се движи — рече, без да поглежда госта си в очите.

— Какво?

— Казах, че камъкът се движи! — отсече Просперо и метна нетърпеливо дългата си брада върху рамото си. — Нищо ли не разбра от онова, което ти казах? — вече почти крещеше на Пол. — Смяташ, че можеш ей така да купуваш и продаваш подобен магически камък, така ли? Не, не можеш! И запомни, че нищо добро не чака онзи, който опита!