Дявол в синя рокля
- Автор: Мосли Уолтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дявол в синя рокля». Краткое содержание книги:
— Уверявам ви, сър, — изрече тя, с гняв, придаващ й смелост, — че каквото и да имате да казвате на мистър Бакстър, ще остане при мен. Освен това той не може да се срещне с вас и аз съм единственият човек, с когото можете да разговаряте.
— Не.
— Страхувам се, че е така. А сега, ако имате някакво съобщение за мистър Бакстър, моля, кажете ми го, за да мога да се върна на работата си. — Тя извади един малък бележник и жълт дървен молив.
— Добре, мис…? — Поради някаква причина счетох, че би било добре да науча и аз нейното име.
— Какво е съобщението ви, сър?
— Разбирам — произнесох. — Добре, съобщението ми е следното: имам новина за мистър Тод Картър, президента на вашата компания, ако не греша. Дадоха ми визитната картичка на мистър Бакстър, за да предам съобщение на мистър Картър за една работа, която бях нает да свърша от мистър ДеУит Олбрайт. — Спрях на това място.
— Да? Каква точно е работата?
— Сигурна ли сте, че искате да научите? — попитах я.
— Каква е работата, сър? — Дори и да беше нервна, и най-наблюдателният мъж не би го доловил.
— Мистър Олбрайт ме нае да открия приятелката на мистър Картър след като тя му е била шута.
Тя спря да пише и се втренчи в мен над очилата си.
— Това някаква шега ли е?
— Не, доколкото ми е известно, мадам. Всъщност трябва да ви призная, че откакто започнах да работя за шефа ви, изобщо забравих какво е това смях. Ама никак.
— Извинете ме — произнесе тя.
Затръшна бележника си с такава сила, че стресна колежката си, и отново изчезна през вратата.
Пет минути след излизането й вратата отново се отвори и на прага й застана висок мъж в тъмносив костюм. Беше слаб с буйна черна коса и гъсти черни вежди. Очите му сякаш се губеха в сенките на тези могъщи вежди.
— Мистър Ролинс. — Усмивката му беше толкова бяла, че би била съвсем на място върху лицето на ДеУит Олбрайт.
— Мистър Бакстър? — Изправих се и сграбчих протегнатата ръка.
Минахме покрай двете онемели с провиснали челюсти жени. Бях сигурен, че в мига, в който двамата с мистър Бакстър прекрачехме прага, те щяха да приближат главите си и да се разкудкудякат.
Коридорът, в който влязохме, беше тесен, но покрит с добър килим, а стените бяха покрити със син плюш. В дъното на коридора имаше фина дъбова врата с гравирани върху нея «Мистър Т. Бакстър, Вице-президент».
Кабинетът му беше малък и скромен. Бюрото му беше добро, без да е прекалено крупно или модерно. Подът беше от боров паркет, а прозорецът зад него гледаше към един паркинг.
— Не беше много разумно от ваша страна да коментирате бизнеса на мистър Картър пред секретарките — произнесе Бакстър в момента, в който вече се бяхме настанили на столовете.
— Това не ме вълнува бе, мой човек.
— Какво? — Това беше въпрос, но в него се съдържаше ясно изразено превъзходство.
— Казах, че не ме вълнува, мистър Бакстър. Имам си прекалено много грижи, за да ме вълнува мнението ви кое е правилно и кое не. Разбирате ли, ако бяхте предали на онази жена там, че ще ме приемете да си поговорим, тогава…
— Помолих я да ми предаде съобщението ви, мистър Ролинс. Доколкото разбирам, вие търсите работа. Мога да ви уговоря среща по пощата…
— Дошъл съм да разговарям с мистър Картър.
— Това е невъзможно — каза той. После се изправи, сякаш искаше да ме изплаши.
Само го изгледах.
— Човече, що не си седнеш на задника и не се обадиш на шефа си?
— Не знам за какъв се мислите, мистър Ролинс. Дори и важни хора нямат пряк достъп до мистър Картър. Имате голям късмет, че се ангажирах да се срещна с вас.
— Искате да кажете, че бедният негър е извадил истински късмет, че надзирателят си е направил труда да го напсува, а?
Мистър Бакстър погледна часовника си вместо да ми отговори.
— Имам делова среща, мистър Ролинс. Ако вие ми предадете какво искате да кажете на мистър Картър, той ще ви се обади, ако счете за необходимо.
— Точно това ми каза и госпожата отпред, а вие ме обвинихте, че съм се бил раздрънкал.
— Аз съм наясно със ситуацията на мистър Картър; дамите отпред не са.
— Вие може да имате представа за нещата му така, както ви ги е представил, но нямате представа какво аз ще ви кажа.
— И какво може да бъде то? — попита той, отпускайки се на стола си.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че той може да управлява Лайънс от затворническата килия, ако не иска да разговаря с мен, и това може да се случи всеки момент. — Не бях много наясно какво точно имах предвид, но думите ми видимо разтърсиха мистър Бакстър, който веднага грабна слушалката.