Гръмотевичният дом

— Но вижте — започна сериозно той, — не може да е нещо застрашаващо живота ви. Определено не е голям кръвоизлив или нещо подобно. Ако беше така, нямаше да сте така добре физически и в такова ясно съзнание. А и нещо сериозно наистина би се отчело на скенера, с който ви изследвахме, докато бяхте в кома. Това е нещо дребно, Сюзан, нещо, което се лекува.

Тя кимна.

— Но все още се страхувате от Брадли, О’Хара и другите двама, нали? — попита я.

— Да.

— Макар и сама да съзнавате, че най-вероятно всичко е само в главата ви.

— „Най-вероятно“ е точната дума.

— Мога да отида и по-далече, като кажа, че е определено проблем, свързан с възприятията, и се дължи на функционално мозъчно смущение.

— Навярно е така.

— Но все пак се боите от тях.

— Много.

— Но възстановяването ви не бива да се смущава от стрес или потиснатост — намръщи се той.

— Сигурно ще успея да се справя. Второто ми име все пак е Полиана3.

Той отново се усмихна:

— Ето така ви харесвам.

„Но освен това в сърцето си — помисли си Сюзан. — и за миг не допускам, че имам някакъв психологически проблем или мозъчно смущение. Тези отговори просто не са убедителни. Мога да ги приема с мисълта си, но все пак не ми се струват правилни. Чувствам, че е правилен отговорът, който изглежда безсмислен — тези мъже наистина са двойници на Харч, Куинс, Джеликоу и Паркър, но не само в моите очи, а наистина; те искат нещо от мене — навярно живота ми.“

Потри с ръка челото си като че ли можеше да се отърси от умората си и да я захвърли настрани:

— Е…, нека направим и това. Доведете Джеликоу и Паркър и ще видим какво ще стане.

— Брадли и О’Хара.

— Да де.

— Вижте, щом мислите за тях като за Джеликоу и Паркър, вие непременно ще ги видите като Джеликоу и Паркър — това е самата същина на проблема, свързан с възприятията ви. Мислете за тях като за Дени Брадли и Пат О’Хара и това може да ви помогне да преодолеете смущенията във възприятията; да ви помогне да ги видите като хората, които са.

— Добре. Ще мисля за тях като за Брадли и О’Хара. И ако те въпреки това приличат на Джеликоу и Паркър, може би трябва да се срещна не с невролог, а със специалист по прогонване на духове.

Той се засмя. Но не и тя.

Макгий бе обяснил накратко положението на Брадли и O’Xapa, преди да ги въведе в стаята й. Те изглеждаха разтревожени от състоянието на Сюзан и изпитваха силно желание да й помогнат, доколкото това е по силите им.

Тя се опита да не им показва в каква степен присъствието им все още я безпокои. Макар че стомахът й се преобръщаше, а сърцето й биеше бясно, тя си наложи да се усмихне и да изглежда спокойна. Искаше да даде на Макгий възможност да докаже, че двамината, когато се огледат по-цялостно, са само обикновени, безвредни младежи, у които няма никакви злостни намерения.

Макгий бе застанал до леглото с ръка върху преградата, като се опитваше да й вдъхне морална поддръжка.