Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Или пък ти — парира я Рурк. — Погрижи ли се за твоята охрана?
— Не се прави на глупак — много добре знаеш, че се движа без охрана.
— Именно.
— Аз съм полицейска служителка. Къде се е чуло и видяло ченгетата да имат охрана?
— Е, в такъв случай и аз съм в безопасност, защото всяка нощ спя до ченге. — Прегърна я през кръста и широко се усмихна: — Късметлия съм, нали?
— Престани! Това не е шега работа.
— Разбира се, че не е. Но ще приема като шега предложението ти да увелича броя на хората, отговарящи за охраната ми, за да не се скараме тъкмо когато очакваме гости за вечеря. Млъкни — добави и за да е сигурен, че тя ще се подчини, притисна устни към нейните.
Целува я продължително, но някак безмилостно, сякаш я наказваше. Ив с усилие се изтръгна от прегръдката му и присви очи:
— Известно ти е, че мога да наредя да те охраняват цял отряд ченгета?
— Не се съмнявам. А на теб ти е известно, че с лекота ще им се изплъзна. Ти си единственото ченге, което искам да е близо до мен, лейтенант. Всъщност… — Сръчно разкопча ризата й, преди тя да отблъсне ръката му.
— Престани! Нямаме време за… това.
— Тогава ще побързам — усмихна се той.
— Казах, че… — Рурк леко я ухапа по шията и по цялото й тяло се разля топлина. Прималя й, но все пак успя да го отблъсне. — Престани!
— Не мога. Налага се да побързам — изсмя се той и разкопча панталона й. Продължи да се усмихва, когато отново страстно я целуна.
Макар че изобщо не й беше до това, Ив все пак щеше да го ритне, ако смъкнатият панталон не й пречеше. Когато той я просна върху бюрото, дори не запротестира, само се повдигна на лакти и задъхано прошепна:
— Добре, добре, само не се бави.
— Струва ми се, че долавям присмехулни нотки в гласа ти.
— По-скоро те взех на подбив.
— Нима? — Рурк, който едва сдържаше страстта си, се усмихна и леко захапа долната й устна. — Честно казано, не намирам разлика между двете понятия. А сега ти ми кажи какъв е този звук.
— Кой?
Рурк я облада с мощен тласък и от гърлото й се изтръгна стон, погледът й се премрежи.
— Ето този. — Той наведе глава, вкусвайки топлината, която се излъчваше от плътта й, а Ив се повдигна, за да го улесни, и отново изстена от удоволствие. — И този.
— Просто проявявам търпимост — задъхано произнесе тя.
— О, не желая да ти се натрапвам. — Той понечи да се отдръпне, но Ив се повдигна и обви бедра около кръста му.
— Трябва да се упражнявам в проявяването на търпимост — прошепна. Отметна косата от челото му, сетне машинално сви юмруци. Усмихна се и впи устни в неговите.
Вътрешният видеотелефон иззвъня, но Рурк само протегна ръка и го включи на изчакване.
Ив си мислеше, че въпреки обещанието му да побърза, никога не я беше любил толкова страстно. Когато краката й престанаха да треперят, стана от бюрото, без да осъзнава, че носи само груби обувки, разкопчана риза и кобура с оръжието.
„Колко секси е моето ченге!“ — каза си Рурк, широко се усмихна и подхвърли:
— Ще изчакаш ли да донеса фотоапарата?
Тя сведе поглед и осъзна каква нелепа гледка представлява, затова се сопна:
— Времето за забавления свърши! — Наведе се да вземе панталона си, но внезапно краката й се подкосиха. — Божичко, направо ми взе ума…
— Благодаря ти, скъпа. Не се представих както подобава, но бях притиснат от времето.
Както беше приклекнала с ръце на коленете, тя вдигна поглед. Косата на съпруга й беше разрошена от милувките й, дълбоките му сини очи бяха потъмнели от изживяното удоволствие.
— Може би по-късно ще ти дам възможност да се проявиш.
— Прекалено добра си към мен. — Той мина край нея и закачливо я шляпна отзад: — Време е да се приготвим за вечеря.
Откакто беше влязла в обществото, в което се движеше съпругът й, Ив беше открила, че по време на официални вечери е невъзможно само да се настаниш на масата и да помолиш човека до теб да ти подаде чинията с картофите. Посрещането на гости беше истински ритуал, включващ задължителното вечерно облекло и бижутата, размяната на любезности (дори когато събеседникът не ти е симпатичен) и консумацията на алкохол и ордьоври в помещение, съседно на това, в което поднасяха основната храна.
Според нея по този начин досадното събитие се удължаваше с почти един час, като не се смята времето след вечерята, прекарвано в празни приказки.
Тя смяташе, че вече почти е овладяла тънкостите на ритуала. Разбира се, не можеше да стъпи на малкия пръст на Рурк, но всъщност никой не можеше да се мери със съпруга й. Така или иначе не й беше трудно да играе ролята на любезна домакиня, въпреки че умът й беше в работата й.