Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
След една седмица подобно самотническо съществуване Кол Омсфорд се предаде на отчаянието.
И тогава, на осмия ден след неговото затваряне, се появи Ример Дал.
Бе късен следобед, дъждовен и сив. Тежки буреносни облаци забулваха небето, светкавици проблясваха през процепите като зловещи паякови мрежи, гръмотевиците се търкаляха из мрака и отекваха дълго и протяжно. Летният въздух бе просмукан от влажни изпарения и в килията на Кол бе студено. Той стоеше до решетките на прозореца и надничаше през процепите, заслушан в бученето на Мермидон, който се блъскаше долу между скалите на каньона.
Когато чу да се превърта ключалката на вратата му, в първия момент той не се помръдна, сигурен, че има грешка. После видя как вратата започна да се отваря, зърна я с крайчеца на окото си и мигновено се обърна.
Появи се една забулена фигура, висока, тъмна и внушаваща страх, без лице, ръце и крака, като призрак, дошъл от нощта. Кол веднага го помисли за Шадуин, зае отбранителна поза и затърси като обезумял из внезапно отеснялата килия някакво оръжие, с което да се защити.
— Не се плаши, Равнинецо — успокои го призракът с един странно познат, шептящ глас. — Тук си в безопасност.
Призракът затвори вратата след себе си и пристъпи в слабо осветената стая. Кол видя първо черния плащ с емблемата на бялата вълча глава, после лявата ръка с ръкавица до лакътя и мършавото тясно лице с необикновено червеникава брада.
Ример Дал.
Кол мигновено си спомни обстоятелствата около своето залавяне. Беше проникнал заедно с Пар, Дамсон и Мол през тунелите на Тире в изоставения, дворец на някогашните крале и оттук братята Омсфорд бяха отишли сами в Шахтата да потърсят изчезналия Меч на Шанара. Той бе останал на пост пред входа на подземието, където се предполагаше, че се намира Мечът, докато брат му влезе вътре. Тогава видя Пар за последен път. Някой го хвана отзад, удари го до безсъзнание и го отвлече. И досега не знаеше кой е бил той. Логично бе да се предположи, че е Ример Дал, човекът, който преди седмици бе дошъл по следите им във Варфлийт и оттогава насам ги преследваше надлъж и шир из Четирите земи.
Главният Преследвач приближи на няколко крачки до Кол и се спря. Грубоватото му лице бе спокойно и вдъхваше увереност.
— Почина ли си?
— Глупав въпрос — отвърна Кол преди още да помисли. — Къде е брат ми?
Ример Дал сви рамене:
— Не зная. За последен път го видях, когато изнасяше Меча на Шанара от подземието.
Кол смаяно зяпна.
— Ти си бил там, вътре?
— Да.
— И си оставил Пар да вземе Меча на Шанара? Ей така, просто си го оставил да си отиде с него?
— Защо не? Той му принадлежи.
Искаш да кажеш, че не те интересува дали Мечът на Шанара е в негови ръце? — попита недоверчиво Кол. — Че това е без значение за тебе?
— Може и така да се каже.
Кол замълча.
— Значи си пуснал Пар да си върви, а мене си затворил. Справедливо ли е това?
— Да.
Кол тръсна глава.
— Защо?
— За да те предпазя.
Кол се разсмя.
— От какво? От свободата на избора ли?
— От брат ти.
— От Пар? Сигурно ме мислиш за най-големия глупак на света.
Големият човек скръсти удобно ръце пред гърдите си.
— В интерес на истината, освен твоята сигурност, има още една причина да бъдеш затворник. Рано или късно брат ти ще те намери. А аз искам още веднъж да поговоря с него. Това, че те държа тук, би ми дало този шанс.
— Какво всъщност се случи? — просъска през зъби Кол. — Хванал си мене, а Пар е избягал, така ли? Намерил е Меча на Шанара и е успял някак си да се измъкне и сега ти ме използваш като примамка, за да го хванеш. Е, няма да стане. Пар е по-умен, отколкото си мислиш.
Ример Дал поклати глава.
— Ако съм можел да хвана тебе на входа на подземието, как би могъл брат ти да избяга? Отговори ми на този въпрос.
Той почака малко, после се премести до масата с дървените столове и седна.
— Ще ти кажа как стоят нещата, Кол Омсфорд, ако бъдеш така добър да ме изслушаш. Може ли?
Кол известно време наблюдаваше безмълвно лицето на другия, после сви рамене. Какво имаше да губи? Остана прав на мястото си, като съзнателно остави дистанция между тях.
Ример Дал кимна.
— Да започнем с Шадуините. Шадуините не са това, за което ги мислиш. Те не са чудовища, не са призраци, чиято единствена цел е да унищожат Расите, чието присъствие само е отровило Четирите земи. Те са преди всичко жертви. Те са мъже, жени и деца, които притежават в известна степен вълшебна магия. Те са резултат на човешката еволюция, в която поколения наред са използвали магическа сила. Федерацията ги преследва като животни. Ти видя онези нещастни създания, затворени долу в Шахтата. Знаеш ли какви са те? Това са Шадуини, които Федерацията е затворила и довела до лудост, превръщайки ги в нещо по-лошо и от животните. Видял си също горската вещица и великана по пътя към Кулхавен. Те не са такива по своя вина.