Екипажът на „Пандора“
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Екипажът на „Пандора“». Краткое содержание книги:
Но ето че гласовете сякаш нарочно заглъхнаха. Минаха десет минути в пълно мълчание.
Изведнъж нова мисъл прониза съзнанието на Бен: а може би това е китоловният кораб! Нима той наистина би могъл да изостави такава богата плячка като кашалота!
Бен се задържа с усилие да не извика. Трябваше да се въоръжи с търпение и да бъде предпазлив. Защото ако това все пак бе екипажът на „Пандора“, видът му можеше да навлече смъртна опасност и нему и на приятелите му.
Той сподели съмненията си тихо с негъра. Двамата с мъка обсъдиха положението — може би на някакви сто сажена от тях минаваше кораб, който би могъл да ги спаси. Ако го изпуснат с мълчанието си? След един час навярно щеше да бъде непоправимо късно…
Една дума, един вик биха могли да ги спасят.
Благоразумието победи.
— Прочее… ако това са китоловците — каза Снежко, — те ще намерят кашалота. Няма да оставят току-така плячката си. Ще почакат докато се разпръсне мъглата и тогава нашата победа е готова.
Но всичко се изясни преди още мъглата да се бе размърдала.
— Ей! Приятелю! — извика груб глас. — Вижте, на сала има мъртвец!
Нашите трима приятели замряха моментално.
— Легро! — пошепна негърът. — Това е Легро! Само той!
— Мъртвец ли? — попита друг глас. — Какъв мъртвец?
— Ирландецът! — отвърна трети. — Вижте, убили са го. В гърдите му стърчи нож!
— Това е собственият му нож — възрази четвърти. — Знам го добре. Той го беше купил от мене и беше изрязал името си на дръжката.
За няколко минути гласовете замлъкнаха. Виждаше се, проверяваха се последните думи.
— Вярно е — потвърди някой.
— Сам се е заклал — властно заяви първият глас.
— Не се учудвам, решил е сам да свърши със себе си. Все едно, нали го очакваше неизбежна смърт!
— А защо тъкмо него да го е очаквала смъртта? — попита третият.
— Нали дуелът му с Легро не бе завършил!
— Но победата бе на негова страна, защо забравяте това? Слушайте, приятели, тук е замислена лоша игра. Ирландецът е мъртъв, това е неоспоримо, но кой го е убил? Това е въпросът! Повтарям, няма причини да се е заклал сам. Работата тук не е чиста. Трябва да се разследва!
— И кого именно обвиняваш?
— Никого. Трябва да се направи разпит. Не сте ли чули нещо нощес?
Мълчание.
— Време е да приключим — раздаде се див, сякаш на хиена, глас1 — гладен съм като акула, отложете разпита, първо да похапнем, пък после ще се заловим с търсенето на убиеца.
Никой не отвърна на варварското предложение. Но ето че внезапно някой ревна:
— Огън! Гледайте! Огън!
— Огън! — чуха се множество гласове.
— Същият, дето го видяхме снощи! Това е кухненско огнище. До нас има кораб!
— Ей, кораб! Ей! Ей!
— Дявол да те вземе, корабе, защо не отговаряш?
— На веслата! На веслата! Всички на веслата! Морските вълци, види се, са заспали! Ей! Ей!
Бен, Снежко и Уилям си размениха безнадеждни погледи. Бяха забравили, че огънят ги издава.
— Бен, ще ни намерят! Какво да правим, Бен? Ще ни изколят като нищо, ако останем тука!
— Да останем тука? Какво говориш! Живо, Снежко! Бързай, Уилям! Не се бавете! Спускайте се на „Катамаран“! Нашият сал е здрав, върви добре. Няма да ни настигнат!
— Да се надяваме, капитане! — каза Снежко, скачайки от въжето върху сала.
Да прережат въжето и да се отблъснат бе работа за минута. Предметите можеха да се виждат вече по-ясно и по-надалече. Китът се издигаше като огромна скала. Зад него плаваше салът на останалия екипаж на „Пандора“, на не повече от сто сажена. Двадесетина души, окъсани, брадясали, кости и кожа, се суетяха около кормилото, при платното и при веслата. Види се, бяха крайно поразени от открилото се пред очите им зрелище.
Нашите приятели, разбира се, не бяха учудени. Те вече знаеха каква е работата, благодарение на подслушания разговор.
Моряците от „Пандора“ се втрещиха като видяха сал, приличен на техния. Какви бяха тези четирима самотници сред океана? Светлина та все още не бе достатъчно ярка и да се различат лицата не бе възможно. Те знаеха, че Бен и Уилям са се спасили със сал, но нали бяха само двамината, освен това салът им нямаше бурета, нито мачти, нито платна.
Когато на големия сал забелязаха бягството на „Катамаран“, решиха, че бегълците имат вода, която не искат да делят с други. Щом тази увереност се появи у онези, които умираха от жажда, всички с удвоена енергия се заловиха за работа. За няколко минути те доплаваха до голямата тъмна маса, увенчана с огъня, който бе пробудил толкова надежди. Познаха в нея кашалота и се досетиха за причината, поради която се намираше той на това място. Някои предлагаха да останат и да се наядат до насита.