Екипажът на „Пандора“
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Екипажът на „Пандора“». Краткое содержание книги:
Ако в лодката нямаше нито вода, нито храна, капитанът със своите хора можеше да се опита да завземе сала и да го ограби. Такива хора не знаеха какво е това пощада. Но бе ли по-добра „Катамаран“ незабавно да се отдалечи? Подобни мисли минаха през главата на Бен Брас, той ги сподели с Уилям, Лали и Снежко.
— Господи Боже! — каза Снежко. — Аз мисля, че в лодката е останал само капитанът и че не се прави на луд! От него са останали само кожата и костите. Изобщо няма да ни разбере.
— И аз мисля така — съгласи се Уилям.
— Сам е — каза Бен, — ако имаше повече хора в лодката, тя би седяла много по-дълбоко във водата. Повече от двама души в нея при тоя и вид не е възможно да има. Значи няма от какво да се страхуваме. Да отидем по-близо.
— Съгласен съм — каза Снежко, — ако се окажем излъгани въпреки всичко, ще се справим, Уилям ще помага!
— Хайде, напред с Бога! — извика въодушевена и Лали.
Снежко взе кормилото в ръцете си. Бен и Уилям гребяха. Капитанът, изглежда, не ги забелязваше. Стоеше в лодката, говореше непрестанно и махаше с ръце.
Когато „Катамаран“ се приближи и капитанът ги забеляза, той закрещя в изстъпление:
— Ей, вие! На кораба! Какъв е този кораб? Спускайте лодка, мерзавци, или всички ще ви навра в кози рог!
Нямаше нито най-малко съмнение, че нещастният капитан бе луд. На разстояние десет сажена Бен остави веслото и влезе в преговори. Поиска да успокои нещастника съвсем ласкаво:
— Капитане, това съм аз, не ме ли позна … аз, капитане. Бен Брас, моряк от „Пандора“! Погледни на какъв сал странствуваме със Снежко!
Безумен вик заглуши по-нататъшните думи на Бен. Капитанът спокойно бе слушал моряка. Но когато чу името на негъра, се разтърси, завъртя безумните си очи и избухна в проклятия:
— Снежко! Ти казваш, че с тебе е Снежко! Дай ми по-скоро това проклето куче. Той запали моя кораб! Пусни ме при него. Със собствените си ръце ще удуша тоя мерзавец! Дай ми го тука!
В тоя момент лудият забеляза негъра и изкрещя още по-пронизително, стремително се хвърли във водата. Четиримата не успяха да се опомнят. Замаяни от неочаквания изход на преговорите, се заловиха за веслата и започнаха да гребат бързо. Но капитанът плуваше така че разстоянието между тях и него не можеше да се увеличи. Не се знаеше колко време щеше да трае тази гонитба, може би докато капитанът се изтощи съвсем; той нито веднъж не пожела да се обърне към лодката — негърът приковаваше изцяло вниманието му, стремеше се към него като към обетована земя. Свръхестествената сила, която го поддържаше, трябваше обаче рано или късно да свърши.
Развръзката настъпи по-рано, отколкото я очакваха. На няколко сажена от плувеца се показаха две морски чудовища Навярно отдавна те бяха следили лодката, но нито Бен, нито Снежко ги бяха забелязали по-рано.
Лудият, погълнат от жаждата за мъст, не ги виждаше, а и да ги виждаше, замътеният му мозък не би оценил опасността. Сърцата на четиримата замряха от ужас. Въпреки застрашаващата ги опасност от страна на лудия, те не можеха равнодушно да го обрекат на смърт. Чувството за човечност се възмущаваше дълбоко в сърцата им от едно такова безсърдечие. Те обърнаха сала и забързаха към капитана. Снежко се мъчеше не по-малко от другите да бърза към спасението на оня, който бе искал да го удуши.
Разбира се, добрите намерения не можеха да помогнат. Чудовищата вече настигаха капитана и заплуваха от двете му страни, успоредно с него. Като издебнаха удобен момент, те се хвърлиха върху му и го разкъсаха…
XX
Към лодката!
Това бе първата мисъл, която изпълни съзнанието на четиримата в мига, когато се усетиха дошли на себе си. Невъзможно бе да се допусне, че след всичко случило се, в лодката би могло да има някакви хора.
Какво бе станало с моряците? Екипажът на „Катамаран“ се мъчеше напразно да реши тоя въпрос. Едно бе несъмнено, в лодката се бе разиграла страшна драма. Тя се бе отделила от горящия кораб с всичко необходимо за дълго плаване — с големи запаси вода и провизии. Уилям бе присъствувал при тяхното отплаване и бе видял самото приготовление. Предположението за гладна смърт не можеше да има основание. Сигурно моряците бяха загинали по време на бурята. Но в такъв случай защо лодката не се бе обърнала?
С най-различни предположения моряците се приближиха до лодката. Гледката, която ги порази, бе повече от ужасна — петимата от „Пандора“ бяха загинали не от природна стихия, те бяха станали жертва на собствените си страсти. На дъното лежеше полуразложен човешки труп. Множество рани, нанесени с някакво остро сечиво, покриваха почти една до друга тялото и лицето на мъртвеца. Черепът бе раздробен. Обезобразеният труп плаваше в наситена с кръв вода. Бе трудно да се допусне, че това бе кръв само от един труп. По лицето бе невъзможно да се разпознае убития. Но по парцалите, останали от дрехите му. Бен установи, че това е един от помощниците на капитана на „Пандора“. Престъплението, очевидно, бе извършил полуделият началник. За доказателство служеха безцелно нанесените рани след явната смърт на нещастника.