Екипажът на „Пандора“
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Подвързачов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Екипажът на „Пандора“». Краткое содержание книги:
XVII
Оставихме екипажа на „Катамаран“, който имаше усещането, че продължава да бъде екипаж на „Пандора“, единствен сред океана, да опушва месото върху гърба на кашалота. Четиримата бяха решили да приготвят колкото се може повече риба, за да им стигне за дълго. Работеха целия ден, дори няколко часа след залеза като долива ха навремени спермацет в импровизираната печка. Топливо имаха колкото искаха. Те биха могли да пекат акули цяла година. Но сланината не можеше да гори без фитил, а въжетата може би щяха да им потрябват за друго и не биваше да ги губят, затова през нощта изгасиха огъня.
На сала трябваше да се спуснат в дълбока тъмнина. Но те вече имаха достатъчно опит и преминаха благополучно по възловото въже, което им заменяше стълбата, освен това същото въже държеше сала до кита.
Вечеряха и като изпиха по няколко глътки вино, легнаха да спят.
В сравнение с предишните дни положението им значително се бе подобрило. И те заспаха спокойно.
Скоро зацари дълбока тишина, а на десет мили от тях, върху големия сал, в същото време настроението бе точно обратното. Изчезването на огъня бе хвърлило екипажа, както видяхме, в пълно отчаяние.
На сутринта Бен Брас стана пръв. Бе изгубил последната надежда, че китоловците ще се завърнат и бързаше да предложи по-бързо приготвяне на припасите. Трябваше да тръгнат на изток, за да стигнат земя. Без церемонии той събуди негъра, Уилям и Лали. Гъстата мъгла ги обвиваше все още така, че дори кашалотът, който бе само на няколко крачки, не се виждаше.
Закусиха набързо. После тримата мъже се изкачиха на кашалота, а Лали остана на сала.
Мъглата не се вдигаше. Снежко намери с мъка „печката“, сложи нов фитил и го запали. Яркият огън пламна бързо и месото на акулата започнала се опушва.
Работата и сега не бе сложна. Трябваше само да се обръщат парчетата риба, за да се опушат равномерно, и да се заменят готовите със сурови. Снежко бе седнал до „печката“. Бен и Уилям стояха до него.
Изведнъж негърът се извърна рязко.
— Кой говори там? — попита той.
— Какво те прихваща? — попита Бен.
— Нима не чувате нищо?
— Не.
— Чух някакви звукове.
— Какви?
— Още не знам.
— Сигурно някоя птица.
— Не, не е птица. Това е по-скоро човешки глас! Мълчете!
Бен и Уилям се подчиниха. Знаеха, че Снежко е надарен с необикновено развит слух. Нали неведнъж бе доказвал това.
В същото време отдолу се раздаде сребристия глас на Лали:
— Хей, Снежко! Чувам човешки глас там, във водата!
— Тихо, момичето ми! — отвърна Снежко полугласно. — Мълчи!
Бен и Уилям, убедени че думите на Лали не могат да бъдат случайни, също внимателно се прислушаха. Стори им се, че наистина се чуват някакви много далечни човешки гласове. Впрочем, те можеха да бъдат и наблизо. Над океана все още имаше мъгла, а мъглата, както е известно, заглушава звука. Във всеки случай, разстоянието се намаляваше, но двамата не намираха потвърждение на мисълта си, тъй като пазеха гробно мълчание и лицата им изразяваха по-скоро недоверие отколкото радост.
— Проклятие! Сигурно е големият сал! — извика Бен Брас.
— Големият сал? — повтори като ехо Снежко. — Дали ще се окаже така?
— Да. Струва ми се, не се лъжа. И сега няма да видим добро. Не знам как са оцелели. Ако не са успели като нас да уловят кит, значи те…
„Капитанът“ млъкна. Кимна към Уилям и даде на Снежко да разбере, че не иска да изкаже ужасното си предположение, да не би момчето да си глътне езика от страх. Снежко разбра и на свой ред кимна с глава.
— Те имаха съвсем малко вода — каза Бен, — едва ли е стигнала досега. Когато валя дъждът, те, разбира се, са могли да се снабдят с вода. Наистина, имаха много ром, но от него жаждата се усилва. А от пиянство тия герои няма да се удържат. И сега в гърлото им гори… така че, ако са сити, разбираш, Снежко, какво искам да ти кажа, те умират от жажда, а като е така …
— Излиза, че ще ни вземат водата и ние ще загинем. Това е вярно, както е вярно, че две и две е четири.
— Има една надежда … че може да излязат други … че нейде е станало друго корабокрушение.
— А ако това е лодката на капитана? Какво тогава?
— Тогава няма да бъде така страшно. Тая лодка съвсем я забравих. Онези, дето останаха в нея, не са чак толкова негодяи. И са само пет-шест човека. Аз сам ще се справя поне с трима, а ти и Уилям с останалите, но това, прочее не може да бъде. Капитанът има хубава лодка, компас. Ако са се заловили за веслата, сега вече са далече оттук. Но ти имаш остри уши, драги, я слушай хубавичко. Добре познаваш гласовете на моряците. Може би ще разбереш чии са тия, дето ги чуваш.