Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Ан?
Ан се опомни, изтича до гардероба и навлече един копринен халат. Сетне кимна на Бел да отвори вратата.
— Какво искаш? — извика тя. — Защо не си долу на вечеря с майка си и е дядо си? Вечерята винаги се сервира в осем, а в момента е точно осем!
— Реших, че като твой съпруг е редно да вечерям заедно е теб. Особено след като това е първата ни вечер заедно от години. — Той най-после отмести очи към Бел. — Свободна си.
Преди Ан да успее да отвори уста, Бел изхвърча от стаята. Дом се усмихна.
С разтуптяно сърце Ан се втурна към вратата с намерение да я затръшне в лицето му, но той пристъпи напред и я задържа отворена със силното си бедро. Гневът на Ан се изпари. Обзе я страх.
— Защо си толкова неотстъпчива? — тихо попита Дом. — Не мога ли да вляза? Бих желал да поговорим, Ан.
— Не! Няма за какво да говорим. — Очите й се бяха разширили от ужас. Сигурно Дом не възнамеряваше да упражни съпружеските си права точно сега, след като не бе сторил това цели четири години!
Той я погледна, пристъпи покрай нея и влезе в стаята.
Съзнавайки болезнено, че под халата няма нищо друго, освен риза, корсет и кюлоти, Ан стисна здраво краищата на яката му. Под пръстите си усещаше бесния ритъм на сърцето си. В това време Дом бавно обхождаше стаята й и разглеждаше с любопитство оскъдните вещи в нея. Ан го наблюдаваше изпълнена със страх.
— Не бива да си тук — каза тя, като облиза устни.
Той я погледна.
— Не се сещам дори за един човек в тази къща, който би възразил срещу моето присъствие тук.
— Аз пък се сещам.
Едната му вежда бавно се изви нагоре.
— Нима?
Колко свободно се чувстваше Дом в нейната стая. Естествено, че ще се чувства така — та той бе влизал в безброй женски покои. Докато Ан за пръв път приемаше мъж в спалнята си.
— Да. — Тя вирна брадичка. — Аз възразявам.
Дом задържа погледа й.
— Възражението ти се отхвърля — тихо каза той.
— Но това е моята къща.
Погледът му стана пронизващ.
— Не ме предизвиквай, Ан.
Ан мигновено отстъпи.
— Разбира се, за мен е удоволствие да я споделя с теб.
Дом я изгледа замислено, очевидно не повярвал в искреността й. После очите му се плъзнаха надолу и тя потръпна. Имаше неприятното усещане, че погледът му прониква през халата й. Накрая той отмести очи и се огледа наоколо.
— Нямаш много вещи.
— Аз съм непретенциозна. Нуждите ми не са големи.
Дом се усмихна и ъгълчетата на очите му се присвиха. Сърцето на Ан подскочи.
— Повечето жени имат малко нужди, но толкова много вещи, че не знаят какво да правят е тях. — Погледът му отново обходи стаята, почти гола, лишена от всякакви женски джунджурии, освен от едно — беше пълна със свежи цветя от градината. Рози, лилии, зюмбюли. Пое дъх с очевидна наслада, сетне рязко я прониза с поглед.
— Сигурно знаеш това по-добре от мен, след като си бил в покоите на толкова много жени — чу Ан собствения си раздразнен глас.
Дом се засмя.
— Пак ли се връщаме на тази отегчителна тема? Ан, струва ми се, че проявяваш доста голям и напълно неуместен интерес към личния ми живот. Не е ли така?
Тя почервеня.
— Не. Съвсем не. — Искаше й се да не бе реагирала толкова импулсивно.
Все още усмихнат и развеселен, той попита:
— Да накарам ли Бенет да донесе вечерята ни тук?
— Не! — възкликна ужасено Ан.
— Подозирах, че ще ми откажеш. — Усмивката му се стопи. — Преди малко, когато бяхме навън, говорех съвсем сериозно, Ан.
Сериозният му тон не й хареса.
— Аз също.
— Ах, но на жените е позволено да променят решенията си. — Той бавно се приближаваше към нея. Ан не се отмести — беше загубила власт над крайниците си. Едва когато помежду им останаха не повече от няколко сантиметра, Дом се спря. — Оставам тук и искам да започнем отначало. — Той се протегна и покри с длан ръката й, която продължаваше да стиска яката на халата. Усмивката му беше безкрайно похотлива. — Моментът е напълно подходящ за едно ново начало.
— За теб може би — успя да промълви Ан, неспособна да отклони очи. — Но не и за мен. Моля те, излез. Аз си лягам.
Веднага съжали за думите си. Дом погледна към голямото легло и се усмихна. Очите му блестяха.
— Тази идея е още по-добра от идеята да вечеряме заедно тук.
— Лягам си сама — процеди през зъби тя.
В отговор той дръпна ръката й и халатът се разтвори, разкривайки бледата като слонова кост кожа на шията й над гърдите. Той поднесе ръката й към устните си и целуна изпъкналото кокалче на единия й пръст, после на другия.
Ан извика сподавено и избяга в другия край на стаята. По бедрата й бе плъзнала гореща влага.