Рейн-сан: Реквием за един убиец
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Реквием за един убиец». Краткое содержание книги:
Но точно тогава получава съобщение от бившия агент на ЦРУ Джим Хилгър: „Пленили сме приятеля ти Докс. Прави каквото ти се казва, иначе бившият морски пехотинец ще умре.“
Рейн не е сигурен, че Хилгър няма да убие Докс, след като изпълни поръчките му. И дали всичко не е капан за самия него?
От измамно спокойните плажове на Бали, през булевардите на Париж до градските каньони на Силиконовата долина и Ню Йорк Рейн трябва да се бори с възрастта си, враговете си и най-вече с убиеца вътре в себе си — битка, от която дори самият той не е сигурен, че ще излезе невредим.
Погледнах го. Когато заговорих, отчасти говорех на Хилгър, отчасти се опитвах да укротя ледената си същност.
— Ако го увредиш трайно — процедих, — знаеш, че ще те намеря. И знаеш какво ще направя с теб.
Той се усмихна леко, но без настроение.
— Много си щедър. Ще се опиташ да ме намериш в мига, в който го пусна, ако не и по-рано.
— Трябва да знаеш нещо. Опитвам се да изляза от занаята. Щом се налага да се върна, за да защитя приятел, ще го направя. Но не искам да правя нищо повече от необходимото. Да, точно в момента съм ядосан. Не ми хареса начинът, по който ме накара да седна на масата за преговори. Но ако от тук нататък играеш почтено, ще успеем да излезем от тази ситуация.
Имаше доста истина в думите ми. А това ги правеше съвършената лъжа.
Хилгър кимна, но не каза нищо. Не разбрах дали се върза.
— Нека говоря пак с него — продължих.
Той поклати глава.
— Вече говори веднъж. Ще имаш друга възможност по-късно. След всяка изпълнена задача.
Нещо ми подсказваше, че няма да се споразумеем по този въпрос, и не настоях повече. Извъртях си главата и прешлените на врата ми изпукаха.
— Добре — отвърнах. — Каква е първата задача. Кой, къде, кога и как?
— Ян Яник, холандец, мъж на четиридесет и пет години. Заливът на Сан Франциско, където живее временно. До пет дни, броено от днес. Как — по начин, който да изглежда естествен.
Имитацията на естествена смърт беше моята специалност и затова винаги взимах най-високата възможна цена. Освен, разбира се, когато работех по принуда, тогава таксата за услугите ми обикновено беше… отказвана. Предположих, че необходимостта убийството да изглежда като естествена смърт е принудило Хилгър да се обърне към мен.
— И защо да е като естествена смърт?
— Знаеш защо. Не искам никой да задава въпроси.
— Питам защо не искаш никой да задава въпроси.
— Няма нужда да знаеш.
Замислих се за момент.
— Пет дни, за да стигна до Сан Франциско, да потърся човека, да го намеря, да проуча навиците му, да намеря възможност за интервенция, да планирам оттеглянето си… няма как да стане. Знаеш го много добре.
— Вече сме събрали много от информацията, която ще ти трябва. Домашен и служебен адрес, такива неща. Ще ти спестят време. Ще кача всичко във форума.
— Дори и така да е…
— Яник е цивилен. Няма никакъв усет към сигурността си, няма охрана, нищо. Той е най-лесната мишена на света. Единствената трудност е всичко да изглежда като естествена смърт. Затова имам нужда от теб.
— Ако е толкова лесно, всеки може да го направи така, както го искаш.
— Той е само един от тримата, не забравяй. И не си прав, че всеки може. Да направиш всичко да изглежда като естествена смърт е ужасно трудно, освен във филмите, ти също го знаеш много добре. Имаш талант. И затова сме сега тук.
Разбира се, че не ми казваше всичко. Нямаше какво друго да направя, освен да продължа да ангажирам вниманието му и да събера достатъчно информация, за да измъкна Докс. Бях напълно наясно, че Хилгър ще го убие в мига, в който приключа със задачите. Дори аз да бях склонен да не му преча да върши престъпните си дела, нямаше как да разчита на Докс за нещо подобно. А ако двамата с Докс го погнехме заедно, перспективите му никак нямаше да са добри.
Хилгър можеше и сам да си направи тези сметки. А безмилостното му отношение, което долавях, щеше да превърне ситуацията в просто уравнение за него, чието решение ще е очевидно и затова — задължително.
Той бе наясно, че аз знам всичко това. Което означаваше, че третата мишена вероятно е фиктивна. Ще убия първите двама, за да спечеля време, като си мисля, че имам още една задача, преди Хилгър да убие Докс, но съвсем неразумно ще съм му свършил работата още след втората цел и тогава Докс ще умре. Значи третата задача е постановка. Ще ми дадат координатите на някой лесен за намиране цивилен на място, което познават добре, и когато се появя там, захапал стръвта им, ще вляза в засада. Което на практика означава, че третата мишена ще съм аз.
Или може би още втората. Може би Яник е единствената цел на Хилгър и когато го убия, заминава и Докс. Както и аз. Имаше много възможности и нито една от тях не беше добра.
— Доволен ли си? — попита Хилгър, сякаш прочете мислите ми.
— От какво?
— Че се видяхме очи в очи. И че можеш да ми имаш доверие, че ще пусна Докс, когато всичко свърши.
— Не, нямам ти доверие, че ще го направиш. Но разбрах нещо друго, като ти видях очите.
— Така ли? Какво?
От тона му усетих, че май съм научил нещо, което той не иска да знам. Защо иначе ще настоявам за среща? Да се довериш на някого, като го погледнеш в очите, е пълна простотия, но последният клоун в Белия дом твърдеше, че така е надникнал в душата на Владимир Путин. А и след случилото се в „Гок Сайгон“, беше ясно, че няма да го убия. Затова какво друго съм търсел, ако не информация?