Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Както ще видим, Бианко не бил вчерашен. Нашият Симоне също не бил, така че, след като изслушал предложения му план, замислил отплата от необикновен вид и казал на Бианко какво очаква от кралската щедрост:
— Знаете ли, господин кавалер, нотариус Ребауденго е извършил доста беззакония, преди да започна да работя при него. Достатъчно е да избера два-три от тези случаи, те няма да засягат нито една важна личност, а например някой, който междувременно е починал, и аз, с вашето любезно посредничество, съвсем анонимно ще предоставя обвинителния материал на прокуратурата. Ще имате достатъчно доказателства, за да осъдите нотариуса за съставяне на документи с невярно съдържание при условия на продължаващо престъпление, така че да го поставите на сигурно място за един разумен брой години, колкото трябват, за да може природата да си свърши работата, а това няма да отнеме много време, като се има предвид състоянието на стареца.
— И после?
— И после, щом нотариусът се озове в затвора, ще извадя един договор с дата няколко дни отпреди деня на ареста, от който ще стане видно, че съм изплатил и последната вноска от цената на нотариалната практика, изкупил съм я и окончателно ставам неин титуляр. Що се отнася до парите, които би трябвало да съм му платил, всички си мислят, че би трябвало да съм наследил достатъчно средства от дядо ми, а единственият, който знае истината, е Ребауденго.
— Интересно — отвърнал Бианко. — Но съдията ще попита какво е станало с парите, които сте му платили.
— Ребауденго няма доверие на банките и държи всичко в една каса в кабинета си, естествено, знам как да я отворя, защото той просто ми обръща гръб, като я отваря, и като не ме вижда, си мисли, че не забелязвам какво прави. Представителите на закона в крайна сметка ще отворят някак касата и ще я намерят празна. Мога да свидетелствам, че предложението на Ребауденго е дошло почти изневиделица и аз самият съм бил изненадан колко малка сума иска, дотолкова, че съм заподозрял някаква особена причина да изостави работата си. И наистина, освен празната каса, ще бъде намерена пепел от кой знае какви документи в камината, а в касетката на писалището му писмо от хотел в Неапол с потвърждение за запазена стая. Тогава ще стане ясно, че Ребауденго се е чувствал вече наблюдаван от органите на закона и е искал да се престори на умряла лисица и да си яде богатството при Бурбоните, където сигурно вече си е прехвърлил парите.
— Само че пред съдията той ще отрече, като му кажат за договора между вас двамата…
— Кой знае какво още ще отрича и съдията няма да му повярва.
— Хитър план. Харесвате ми, господин адвокат. По-пъргав, по-мотивиран, по-решителен сте от Ребауденго и, как да кажа, по-еклектичен. И така, ти ще ни дадеш групата карбонари в ръцете, а после ще се занимаем с Ребауденго.
Изглежда, арестуването на карбонарите е било като детска игра, особено като се има предвид, че тези ентусиасти си били деца, а карбонари само в най-разпалените си мечти. От известно време, първоначално от чиста суета, нали знаел, че всяко негово разкритие ще се припише на новини, получени от героичния му баща, Симоне взел подличко да разправя разни небивалици за карбонарството, повечето подшушнати му от отец Бергамаски. Йезуитът непрекъснато му повтарял да е нащрек за козните на разните му там карбонари, масони, мадзинианци, републиканци и юдеи, предрешени като патриоти, които, за да не са пред очите на полициите по целия свят, се преструват на въглищари и се събират на тайни места под предлог да водят търговски преговори.
— Карбонарите са на подчинение на Висшата вендита, която се състои от четирийсет члена, повечето (ужасно е да се каже) цветът на римските патриции — плюс някои евреи, естествено. Главатар им бил Нубиус, истински големец, покварен колкото цял затвор, който обаче благодарение на името си и богатството си достигнал в Рим до сигурно положение, което го поставяло извън всяко подозрение. От Париж се допитвали до него като до делфийския оракул дори Буонароти, генерал Лафайет и Сен Симон. От Мюнхен и Дрезден, от Берлин и Виена и Петербург, главите на основните вендити Чарнер, Хейман, Якоби, Ходзко, Ливен, Муравьов, Щраус, Палавичини, Дристен, Бем, Батяни, Опенхайм, Клаус и Каролус го питали за напътствия. Нубиус бил на кормилото на Вендитата до 1844 година, когато някой му сипал малко арсеник. Само да не си мислиш, че сме го направили ние йезуитите. Подозрението пада върху Мадзини, който с помощта на юдеите се стремял и още се стреми да оглави всички карбонари. Наследникът на Нубиус е сега Малкия тигър, евреин, който подобно на Нубиус не спира да тича навсякъде, за да създава врагове на Голгота. Само че съставът и местонахождението на Висшата вендита са тайна. Всичко това трябва да остане неизвестно за ложите, които получават от него насоки и указания. Самите четирийсет члена на Висшата вендита никога не са знаели откъде идват заповедите, които трябва да предадат или изпълнят. А после казват, че йезуитите били роби на висшестоящите си. Тъкмо карбонарите са роби на господар, който се крие от взора им, може би някой Велик старец, който ръководи тази подземна Европа.