Пражкото гробище

Докато работел при нотариуса, Симоне разбрал, че той се занимава не само с поверителните дела на своите частни клиенти, а и — може би за да си пази гърба за в случай, че властите разберат за някои негови недотам законни дейности — прави услуги на органите на обществената безопасност, защото понякога, както се изразявал той, за да може да се стигне до справедлива присъда на някой заподозрян, е необходимо пред съдиите да се представят документални доказателства, които да ги убедят, че заключенията на полицията не са вятър и мъгла. Така Симонини влязъл в контакт с хора с неясна самоличност, които от време на време минавали през кантората му и които според лексиката на нотариуса били „господата от Службата“. Не било трудно да се отгатне какво била и кого точно представлявала тази Служба: ставало дума за работи от компетентност само на правителството.

Един от тези господа бил кавалер Бианко, който един ден заявил, че е много доволен от начина, по който Симоне изготвил някакъв документ с безспорна автентичност. Сигурно е бил човек, който преди да влезе в досег с някого, събира достоверни сведения за него, защото един ден го дръпнал настрана и го попитал ходи ли още в „Кафе Бичерин“, и го извикал там за, както се изразил, поверителен разговор. И там му казал:

— Драги ми адвокате, знаем добре, че сте внук на много верен поданик на Негово величество и затова сте получили подходящо възпитание. Знаем също, че господин баща ви е платил с живота си за кауза, която ние също смятаме за справедлива, макар и да го е направил прекалено рано, така да се каже. Поради това сме сигурни както във вашата лоялност, така и в готовността ви да ни служите, като се има предвид колко снизходителни сме били към вас, все пак отдавна можехме да ви обвиним заедно с нотариус Ребауденго за недотам похвалната ви дейност. Знаем, че се срещате с приятели и сподвижници по идеи и по дух, как да кажа, с мадзинианци, гарибалдисти и карбонари. Естествено е, това е сега тенденцията при младите поколения. Ето какъв ни е проблемът обаче: не искаме тези младежи да действат под напора на чувствата, или най-малкото не преди това да стане полезно и разумно. Големи неприятности за нашето правителство предизвика безумното начинание на онзи Пизакане61, който преди няколко месеца заедно с двайсет и четири подривни елемента се качи на един кораб, слезе в Понца с развят трикольор, освободи от затвора триста задържани и после замина за Капри, като си мислеше, че местното население ще го чака с отворени обятия. Снизходителните казват, че Пизакане е идеалист, по-скептичните — че е смахнат, а истината е, че е глупак. Онези простаци, дето искал да освободи, го заклали заедно с всичките му приятели, така че виждате до какво могат да доведат добрите намерения, когато не се държи сметка за действителността такава, каквато е.