Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Преди няколко дни пак ми се случи да се събудя и да не разбера кой съм, но тогава всичко това се случваше в моя, а сега в чужд дом. Очите ми бяха, хм… гуреливи. Езикът ме болеше, сякаш съм си го прехапал.
Като погледнах от прозореца, си дадох сметка, че гледа към улица „Мобер“, точно на ъгъла с улица „Метр Албер“, където живея. Разтършувах се из цялата къща. Изглежда, че обитателят й е светско лице, явно носи фалшива брада и освен това (моля за извинение за което) е личност със съмнителен морал. Влязох в кабинета, мебелиран доста претенциозно; в дъното му зад една завеса намерих вратичка, през която влязох в един коридор. Приличаше на кулисите на театър, беше пълен с костюми и перуки, там няколко дни преди това бях намерил едно расо, само че сега вървях по него в обратната посока, към моето жилище.
На масата си намерих бележки, които, ако се съди по Вашите спомени, трябва да съм разпилял там на 22 март, когато, както и днес, се събудих, без да си спомням нищо. Пък и какво значи последната бележка за Отьой и Диана, която съм си написал тогава, казах си. Коя е тази Диана?
Странно. Подозирате, че ние с Вас сме една и съща личност. Само че Вие си спомняте много неща от Вашия живот и съвсем малко от моя. И обратното, както показва Вашият дневник, за мен не знаете нищо, а пък аз си давам сметка, че знам други неща, и то немалко, които са се случили с Вас, и то — гледай ти — тъкмо онези, които Вие не успявате да си спомните. Значи ли това, че след като си спомням толкова много неща за Вас, аз съм Вие?
Може би не, две различни личности сме, които по някаква тайнствена причина са въвлечени в нещо като съвместен живот, всъщност аз съм духовник и може би знам за Вас онова, което сте ми разказали за себе си по време на изповед. Или пък съм заел мястото на доктор Фройд и без да си спомняте за това, съм изтръгнал от съзнанието Ви всичко, каквото сте се опитвали да скриете?
Каквато и да е истината, дългът ми на духовник изисква да Ви припомня какво се случи след смъртта на господин дядо Ви, дано Бог да го прислони в упокоението на праведните. Разбира се, ако умрете сега, Бог няма да Ви прислони, защото ми се струва, че не сте се отнасяли добре с ближните си и може би тъкмо заради това паметта Ви не позволява да възстановите онези спомени, които не Ви правят чест.
В действителност Дала Пикола представял пред Симонини само един доста постен набор от факти, изписани със ситен почерк, много различен от неговия собствен; но пък тези скъпернически намеци действали върху Симонини като кукички, на които да закачва изблиците от образи и думи, които кръжали в главата му. Разказвачът се опитва да предаде тъкмо тях, при това в разгърнатия им вид, за да направи по-стройна играта на стимули и отговори и да не налага на читателя лицемерно виртуозния тон, с който абатът ги нашепва, като същевременно цензурира миналото на своето алтер его.
Изглежда, че не само забраната на босите кармелити, а и самата кончина на дядото не разстроили особено много Симоне. Може и да е бил привързан към дядо си, ала след като прекарал детството и юношеството си затворен в къща, сякаш специално измислена, за да го потиска, като и дядо му, и възпитателите му с черни раса постоянно вдъхвали у него недоверие, злоба и неприязън към света, Симонини ставал все по-неспособен да изпитва каквото и да е чувство, различно от един вид мрачно самолюбие, малко по малко достигнало спокойната яснота на философски възглед.
След като приключил с погребението, на което дошли видни духовници и най-добрата част от пиемонтската аристокрация, свързана със Стария режим, се срещнал с много възрастния нотариус на семейството, някой си Ребауденго, който му прочел завещанието на дядо му, според което Симоне наследявал всичките му имоти. Само дето (и май това го радвало) поради многобройните ипотеки и неподходящи вложения, направени от стареца, от имотите не оставало нищо, дори и къщата с все мебелите, която трябвало час по-скоро да иде у кредиторите — те до този момент стояли настрана от уважение към достопочтения благородник, но нямали задръжки към внук му.
— Вижте, драги господин адвокате — му казал нотариусът, — може и да са някакви модерни тенденции и вече да не е като едно време, но така или иначе децата от добри семейства трябва да се примирят и да работят. Ако ваша милост склони на този вариант, който е наистина унизителен, мога да ви предложа работа в моя кабинет, трябва ми младеж с известни юридически познания, само да е ясно, че не мога да ви възмездя според способностите ви, но все пак ще ви дам толкова, че да ви стигне да си намерите друго жилище и да преживявате скромно.