Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Симоне веднага се усъмнил, че нотариусът си е присвоил много от средствата, които дядото е смятал за изгубени, защото ги е вложил не където трябва, ала нямал доказателства, а и все трябвало да се живее някак. Казал си, че като иде да работи при нотариуса, един ден ще може да му го върне тъпкано и да си вземе онова, което той със сигурност му е отнел незаконно. Така че се примирил и заживял в две стаи на улица „Барбару“, и разредил ходенето по кръчми с приятели, започнал да работи за Ребауденго, а той бил стиснат, деспотичен и недоверчив и веднага престанал да го нарича „господин адвокат“ и „ваша милост“, а се обръщал към него само със „Симонини“, колкото да покаже кой е господарят. Ала за няколкото години работа като писар (както се казвало тогава) Симонини научил правото и докато малко по малко печелел доверието на началника, разбрал, че основната му дейност не е толкова обичайната работа на нотариус, а именно удостоверяването на завещания, дарения, покупко-продажби и други договори, колкото да изповядва дарения, покупко-продажби, завещания и договори, които никога не са съществували. С други думи, нотариусът Рабауденго срещу прилични суми издавал фалшиви документи и когато било необходимо, подправял чужди почерци и предоставял необходимите свидетели, които събирал из околните кръчми.
— Да ти е ясно, скъпи Симоне — обяснявал той, отдавна вече минал на „ти“, — аз не правя фалшификати, а нови копия на автентичен документ, който е бил изгубен или поради най-обикновено стечение на обстоятелствата никога не е бил издаван, но е можел и е трябвало да бъде издаден. Фалшификат е, ако изготвя свидетелство за раждане, според което, извини ме за примера, майка ти е проститутка от „Одаленго Пиколо“ (и се кискал, доволен от унизителната хипотеза). Никога не бих се осмелил да извърша такова престъпление, защото съм почтен човек. Но, ако, да речем, някой твой враг се опитва да ти вземе наследството, а ти знаеш, че той не е дете на майка ти или на баща ти, а на проститутка от „Одаленго Пиколо“, и е скрил своя акт за раждане, за да ти вземе имотите, и ти ме помолиш да намеря този изчезнал акт за раждане, за да разобличиш мошеника, аз ще ти помогна, за да се разкрие истината, ще я докажа и няма да имам никакви угризения на съвестта.
— Да, но как можете да знаете, че еди-кой си наистина е дете на еди-кого си?
— Ами ти ще ми го кажеш! Нали го познаваш добре.
— И ще се доверите на мен?
— Доверявам се винаги на клиентите си, защото служа само на почтени хора.
— Но ако случайно клиентът ви е излъгал?
— Тогава грехът е негов, не мой. Ако започна да мисля, че клиентът ми може да лъже, няма как да се занимавам с тоя занаят, той се основава на доверието.
Симоне изобщо не бил убеден, че занаятът на Ребауденго може да се определи като почтен, но след като бил посветен в тайните на нотариуса и започнал да участва във фалшификациите, открил у себе си изключителен талант на калиграф и бързо надминал своя учител.
Освен това нотариусът, сякаш за да се разкае за приказките си, или пък защото бил разбрал слабостта на помощника си, от време на време го водел в луксозни ресторанти като „Камбио“ (там ходел дори Кавур) и го посвещавал в тайните на „финанциера“, симфония от петльови гребени, момици, телешки мозък и тестикули, крехко говеждо филе, манатарки, половин чаша марсала, брашно, сол, зехтин и масло, всичко леко тръпчиво от добре премерена доза оцет — за да я вкусваш на малки хапки, трябвало да си с редингот, или стифелиус, както му казват.
Въпреки бащините си призиви Симонино не бил получил възпитание, което да го насочи към героичното и саможертвата, ала по време на онези вечери бил готов да служи на Ребауденго до смърт — поне до неговата, на Ребауденго, както щяло да стане най-накрая, ако не и до своята.
Междувременно заплатата му била увеличена, макар и малко — нотариусът бързо остарявал, започнал да недовижда, ръката му треперела и не след дълго Симонини станал незаменим. Тъкмо защото можел вече да се поразпусне обаче и защото не успявал да избягва най-реномираните ресторанти в Торино (ах, насладата от агнешкото по пиемонтски заради запечената плънка от бяло месо, печено от червено месо, варено говеждо, обезкостена варена кокошка, зелка, сготвена заедно с печеното, четири цели яйца, сирене пармиджано, индийско орехче, сол, пипер, и за сос в дъното на печеното скилидка чесън и клонка розмарин), младият Симонини почнал да задоволява своята нарастваща дълбока и плътска страст, а при това положение не можел да ходи по тези места опърпан; затова колкото повече се увеличавали възможностите му, се увеличавали и изискванията му.