Пантерата

— Някой да не ти е казал да ме инструктираш? — попитах.

— Не официално — отвърна той след кратко колебание. — И не Том Уолш. Аз работя от този край на случая. Върху мама Пантера и татко Пантера в Ню Джърси. Те са чисти. Добри граждани. Много разстроени. Само че не издават сина си… Все пак може и да открием някакви следи, водещи към него.

— Дръж ме в течение.

— Разбира се. Булус ибн ал Дервиш е в черния списък на ЦРУ и мама и татко дори са подали искане във Федералния съд синът им да бъде изваден от него. Доводът им е, че синът им е американски гражданин и като такъв не може да бъде убит от американското правителство.

— Добре. Но някой обяснил ли им е, че синът им е убил американски граждани? Като онези седемнайсет моряци?

— Всъщност именно затова искат синът им да бъде изваден от черния списък на ЦРУ. Изтъкнаха, че извършеното от сина им не е терористичен, а военен акт — обясни той. — Тази правна теория се подкрепя от някои по-ранни решения на американски съдилища и на Международния съд. Така че щом нападението срещу американска военна цел, за разлика от нападение срещу цивилни, се смята за военно действие, то Пантерата не е извършил престъпление и няма да бъде изправен пред съда. Ще бъде задържан като военнопленник и по силата на Женевската конвенция не е длъжен да даде никаква информация, освен името си, военния си чин и служебния си номер.

Гадост. Така де, това означаваше, че не само не мога да го убия, а че нямам право дори да го измъчвам.

— Мама и тате май играят в двете посоки — казах. — Първо, синът им е американски гражданин с конституционни права. Освен това е войник от чужда армия и се намира под защитата на Женевската конвенция.

— Именно. Което от двете свърши работа.

— А всъщност той е държавен изменник, а за такова нещо се увисва на въжето.

Ал се съгласи, но ми напомни:

— Ние не убиваме предателите. А ги изправяме пред съда. С две думи, мама и татко искат синчето да бъде извадено от черния списък с терористи на ЦРУ.

Не отговорих, а се запитах каква всъщност е целта на мисията. Много по-лесно е да светнеш някого, вместо да го залавяш и да го мъкнеш в Щатите. Следователно някой — ЦРУ, кой друг — вероятно е решил, че Булус ибн ал Дервиш трябва да бъде убит бързо, преди някой федерален съдия да го извади от черния списък. След като Пантерата е мъртъв, съдебното искане става безсмислено. Странна война. Имам предвид съдиите, делата и така нататък.

— Не си чувал нищо такова от мен — каза Ал, стана, станах и аз и си стиснахме ръцете. — Успех.

— Благодаря. Ще се видим догодина.