Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Том ни попита как е минал остатъкът от вечерта и се извини, че не е могъл да остане по-дълго.
— Купонът направо умря, след като ти си отиде — уверих го.
Отново седяхме в специалния кът и Том предвидливо беше поръчал кафе, от което определено имах нужда.
Том Уолш всъщност не е гаден тип — е, гаден е, но не се различава особено от всеки началник от НЙПУ, с който съм си имал вземане-даване. Това просто си върви с работата. Или с амбицията.
Том обаче беше малко коварен в миналото, лъжеше предимно като пропускаше разни неща и след като откриех истината ми заявяваше, че не е било нужно да знам онова, което не ми е казал. Когато бях ченге, шефовете ти казваха всичко, което знаят, защото и ти трябва да знаеш всичко за даден криминален случай. Тази игра обаче беше различна. Имаше много класифицирана информация, разделяне по категории, защитни стени и откровени лъжи. Част от цялата тази потайност беше необходима, но чак пък толкова! Нещата се пооправиха, след като изгубихме три хиляди души на 11/9, но навиците — и стари, и нови — умират трудно.
Като имах предвид всичко това, слушах последния инструктаж на Том Уолш. В общи линии той нямаше да добави нещо ново, но все пак каза:
— Ще сте част от петчленен екип. Двама вече са на място, а петият ще се присъедини по-късно.
Сложи на масичката един жълт плик.
— Това са пътните ви документи заедно със самолетните билети. Вътре е информацията за контакт, когато пристигнете на летището в Сана. Пътният отдел направи всичко по силите си, но ще пристигнете в Сана някъде около два и половина след полунощ в неделя. Разбира се, ще ви посрещнат, но ако не ви посрещнат, разполагате с инструкции, от които ще разберете какво да правите.
— Да вземем следващия полет обратно ли? — попитах с надежда.
— Не.
— Защо може да не ни посрещнат? — поинтересува се Кейт.
— Нещата може да се объркат — отвърна Уолш.
— Значи ако четирима типове с бели нощници ни поканят да влезем в черен микробус, трябва да откажем, така ли? — попитах аз.
— Определено. Никога не сме губили човек на летището — окуражително добави Том.
— А някой да се е забавял на летището? — поинтересувах се аз.
— От време на време. Вие обаче пътувате с дипломатически паспорти — напомни ни той. — Не сте длъжни да отговаряте на никакви въпроси, освен за целта на пътуването си, която е американското посолство. Настоявайте да се обадите в посолството. Дежурният офицер там е предупреден за пристигането ви.
— Ако не ми отговори, мога ли да звънна на теб?
— Не. — Том продължи: — Ще ви посрещнат, преди да минете през паспортна проверка. Няма да е нужно да минавате през митницата, но ако някой настоява да отворите багажа си, направете го. И се погрижете в него да няма нищо оскърбително, компрометиращо или контрабандно.
— Като сапун ли?
— Като оръжия, алкохол и някои списания. Или нещо произведено в Израел.
— Значи никакви узита?
— В плика има списък — уведоми ни той. — Ако на летището всичко мине добре, ще ви чака конвой от три коли, който ще ви откара до посолството.
— Оръжието ни с дипломатическата поща ли пътува? — попитах аз.
— Не. Ще оставите личното си оръжие тук. Когато влезете в колата в Сана, ще ви дадат пистолети, които ще имате право да носите през цялото време.
— Кой е човекът за свръзка на летището? — попита Кейт.
— Казва се Пол Бренър — отвърна Том. — В плика има негова снимка. Доколкото разбрах, преди е бил от армейското ПКР — поделение за криминални разследвания. Сега работи в Дипломатическа сигурност.
— Той знае ли защо отиваме в Йемен? — продължи с въпросите си Кейт.
— Нямам представа. — Том стана. — Искам отново да ви благодаря, че приехте това назначение. Ида ви пожелая и на двама ви късмет. — Погледна ме и добави: — Джон, знам, че имаше известни резерви, но знам също, че ще станеш по-ентусиазиран, когато научиш колко важна е тази мисия за страната ни.
— Вече го усещам, Том.
— Добре. — Той се обърна към Кейт. — На теб ще ти е по-трудно като жена и като член на екипа, който трябва да държи Джон на линия.
Двамата се изкискаха. Адски смешно, няма що.
С Том се здрависахме мъжки, а Кейт получи прегръдка, което във всяка федерална сграда се смята за сексуално посегателство.
Обещахме си да поддържаме връзка по имейла и да си пращаме картички за празниците.