Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
С Кейт си мълчахме.
— Не сте чули това от мен — каза Бък.
Разговорът след урока май свърши, така че му благодарихме и се сбогувахме. Кейт не забрави да вземе диплянките.
12.
— Интересен човек — отбеляза Кейт, когато излязохме в коридора.
— Особено накрая.
— ЦРУ?
— Не. Беше твърде приятен. Може би от разузнаването на Държавния департамент.
Тя кимна.
— Връзва се.
— Аха. А бе ние получихме ли сертификат за този курс?
— Само бележка в досиетата, че не е нужно да го караме отново, когато пак пътуваме за Йемен.
Много смешно. Взехме асансьора и се качихме на 26-и етаж.
— Мисля, че току-що минахме през инструктаж — казах аз. — Намек как да открием и да елиминираме Пантерата.
Тя кимна.
Имах ли проблем с това? Под „това“ разбирам обещание пред корумпираното и гадно йеменско правителство да затрием някакъв племенен вожд или политически противник, ако правителството ни даде местоположението на цели на Ал Кайда, сред които, да се надяваме, и Пантерата.
И как се вписвахме в това ние с Кейт? Може би бяхме част от екип, който ще координира операцията с йеменското правителство, и/или ще почистваме, т.е. ще се мотаем из хълмове или пустини, където ракета „Хелфайър“ току-що е превърнала някакви типове в хамбургери, и ще събираме пръсти за отпечатъци или ДНК анализ, за да сме сигурни, че сме пипнали Пантерата.
Е, нямаше смисъл от предположения. Щяхме да разберем, когато стигнем там.
Стигнахме 26-и етаж и Кейт се обърна към мен.
— Чувствам се малко по-добре подготвена за страната, но все още не съм сигурна за тази мисия.
— Съобразяването с културните особености е деветдесет процента от работата.
Върнахме се на бюрата си и отметнахме малко работа. Обичам да чета паметни бележки и да отбелязвам електронно, че съм ги прегледал. Както и да отговарям на имейли. Хрумна ми, че вече нямам нищо общо с тези неща. Отивах на фронта. Бях свободен.
Преди да се усетя стана дванайсет и започна свещената обедна почивка. Трябва да се изнесеш от сградата на секундата, все едно е обявена национална тревога. Да обядваш на работното си място е непатриотично или подозрително и могат да те привикат за разпит от отдел „Професионална отговорност“.
Грабнах палтото си, взех Кейт и излязохме навън без други планове, освен да глътнем малко въздух и да си избистрим главите.
Преди да заминем на предишните си задгранични назначения, с Кейт бяхме ходили на коктейли в Прозорците на света в Северната кула на Световния търговски център. Това вече не беше възможно, така че отидохме до наблюдателната платформа на мястото на СТС.
Денят беше студен, но на платформата се бяха събрали десетки хора, предимно туристи. Тук-там се виждаха и служители, строители и хлапета от разни начални училища.
Не идваме често тук — не е необходимо, — но днес изглеждаше добър ден да се свържем отново с това място и да си спомним, както каза Бък, кои сме, защо сме тук и в какво вярваме.
Отидохме в Батъри Парк, взехме си кафе и хотдог от една сергия и седнахме на една пейка с изглед към пристанището.
Навремето всички са идвали в Ню Йорк по море — туристи, имигранти и завръщащи се у дома американци е трябвало да плават покрай Статуята на свободата. Сега деветдесет процента от задграничните пътешественици пристигат на летищата и определено пропускат нещо. Въпреки това почти всички идващи тук — имигранти, туристи, хора с работни или учебни визи и бизнесмени — пристигат в Ню Йорк напълно легално. Онези, които не го правят легално, тоест типове като копелетата, които унищожиха Близнаците, се бяха превърнали в мой проблем.