Пантерата

Според пътния инструктаж трябваше да вземем дрехи и принадлежности само за седмица-две и да си извадим разрешително от отдел „Пътуване и преместване“ на Държавния департамент за петдесет допълнителни килограма лични вещи, които да бъдат изпратени за държавна сметка в Йемен на адрес, който все още не беше известен. Запитах се дали не мога да вмъкна в контейнера и любимия си фотьойл.

Уговорихме се с чудесния ни портиер Алфред да пусне доставчиците и да намери някой да наглежда апартамента. Дадох му добър бакшиш и му обещах да му донеса от Йемен джамбия.

Срещнахме се и с адвоката ни и му дадохме пълномощно да урежда някои правни въпроси, в това число транспортирането на тленните ни останки — но само ако сме мъртви. Той попита за някой местен погребален агент, така че му казах: „Погребално бюро Уолш“ и му дадох домашния адрес на Том.

Кейт искаше да си купи скромни дрехи, които да са подходящи както в посолството, така и по улиците на Сана и Аден.

— Черното балто е подходящо за дневно и вечерно облекло, както и за плажа — посъветвах я аз. — Пък и можеш да го съчетаващ с разноцветни воали.

Кейт беше успяла да ни уреди пряк военен полет от военновъздушната база Доувър до Сана, но по-късно получихме имейл от Министерството на отбраната, че всички места са заети. Предполагам, че все някак можеш да напълниш един голям С–17, но въпросът е с какво? Военно оборудване? Войници? Ракети „Хелфайър“? Или може би с хора, с които не би трябвало да се срещаме и разговаряме. Имейлът ни уведомяваше, че можем да използваме пътнически авиолинии, което ни беше известно.

В четвъртък вечерта се събрахме с колеги полицаи и агенти от АТС в „При Уолкър“, квартална кръчма на няколко пресечки от работата. Началниците, в това число и приятелчето ни Том Уолш, се появиха преди събирането да излезе от контрол и преди на собственика да му се наложи да извика полиция, по-голямата част от която вече беше на място.

ФБР и НЙПУ обикновено не се социализират, но това бе прощално парти за двама изключително популярни колеги, един от ФБР, а другият — от НЙПУ.

Имаше няколко момчета от НЙПУ, които бяха ходили в Йемен с Екипа за събиране на доказателства, както и една жена от ФБР, която бе прекарала половин година там. Всички ни дадоха полезни съвети — спи с оръжието си, никога не пътувай сам, не дъвчи кат. Дамата от ФБР обаче, казваше се Джейн Мълър, каза на Кейт:

— При липсата на алкохол единственият начин бракът ти с този тип да оцелее, е дъвченето на кат.

Разбира се, Ал Расул също бе тук. Застана зад бара и направи смешна имитация на йеменски барман: казваше на клиентите, че тази вечер е посветена на дамите и жените могат да пият на половин цена, но в заведението не се допускат както жени, така и алкохол. Освен това обвини християните, че превръщат водата във вино.

— Все още няма вест от Набеел — каза ми по-късно.