Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
В крайна сметка й направих чаша чай „Бари“. Тя изду устни, духна горещата течност и отпи.
— Много е хубав.
— Ирландски — поясних аз.
— Естествено. — След още една глътка беше готова. — Искаш ли да разбереш какво представлява черната биология?
— Нали вече ми обясни?
— Едва ли. Хората говорят за военното приложение на антракса и други подобни, но те са детска игра в сравнение с онова, което е качено на лаптопа ми.
— Май нямам желание да слушам — казах аз.
— Че кой има? Някога хрумвало ли ти е, че ракът може да бъде заразна болест? Хващаш го като грип, и толкова. В момента довършвам изследването на тази красота. Остава ми само да я създам. Има и скрита версия.
— Скрита?
— Патогенът просто спи в организма, докато не бъде събуден от някаква външна намеса. Подобно на херпесния вирус, който се задейства от стрес.
— Но в този случай външната намеса…
— Външната намеса е проектирана и контролирана от авторите на патогена — довърши вместо мен тя. — Заразяваш една група хора и чакаш. Отключваш намесата, когато ти е удобно, и активираш вируса.
— Трябва ли да изпитвам съжаление към теб?
— Кой те моли за това?
— Звучиш така, сякаш го искаш. Ако не издържаш на напрежението, просто се откажи.
— Не искам да се откажа. Не и сега, когато сме толкова близо…
— До какво?
— Ти как мислиш? — сви рамене тя. — До създаването на живот от нищото…
Погледнах чашата си и изведнъж изпитах желание да придърпам бутилката.
— Защо ми разказваш всичко това, Елън?
— Днес изпратих три есемеса на Мат Даниълсън, но той не отговори на нито един от тях.
— Онази работа в метрото се оказа фалшива тревога. Вероятно се е прехвърлил на някое по-голямо и реално бедствие, но според мен ще ти се обади.
Тя се огледа къде да сложи чашата си, после я остави на пода.
— Може ли тук?
Махнах с ръка.
— Защо се появи в болницата, Елън?
— Не мога да ти кажа.
— Може би се страхуваш от разпространение?
— Винаги се страхувам от разпространение. Правя го непрекъснато от пет години насам.
— Знаеш за какво говоря.
— Откритата в метрото субстанция е безвредна.
— А какво ще кажеш за онзи младеж в спешното отделение? Поне на мен ми се стори типичен случай на хранително отравяне.
— След малко отивам да проверя кръвните му проби.
— А кога ще спиш?
— Ще дремна час-два, след като приключа с пробите.
Пристъпих към бюрото и надрасках едно име на лист хартия.
— Служител на чикагската полиция на име Дони Куин. Умрял е днес сутринта. Трупът му трябва да е някъде из болницата „Кук“ или в моргата.
— И?
— Направи ми услуга и му направи кръвни проби. И бездруго ще отидеш там заради онзи младеж.
— На практика случаите са шест — призна с потъмнели очи Елън.
— Шест ли?
— Да. Трима в тежко състояние и двама мъртви за последните седем часа.
— Всичките със симптомите на младежа?
— Горе-долу.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Че имам шест случая на неизвестна зараза. Всички живеят в радиус петнайсет-двайсет пресечки и това ме кара да подозирам, че има връзка между тях.
— Което не е свързано с хранително отравяне?
— Ще науча повече след кръвните тестове.
— А готови ли сме за онова, което може да се случи?
— Нещо повече от хранително отравяне?
— Да.
— Ти видя какво се случи тази вечер. То означава, че всички в спешното отделение са изложени на огромен риск.
— Пациентите ли имаш предвид?
— Пациенти, доктори, медицински сестри. Подготовката им е ограничена, не разполагат със защитно облекло. Шансовете им са нулеви.
— Какво ще стане с тях?
— Зависи от патогена. Ако е лош, ще умрат. След това ще ги аутопсираме и може би ще открием за какво става въпрос, за да спасим останалите.
Кимнах към листа, който й бях пъхнал в ръцете.
— Провери онзи Куин и ме информирай за резултатите.
Тя не каза „да“, а просто прибра листа в чантичката си. Маги напусна ъгъла си и дойде да си изпроси малко внимание.
— Имаш домашен любимец? — подхвърли Елън и почеса кученцето зад ушите. Маги се претърколи по гръб и размаха опашка за още.
— Тя ми помага да не си говоря сам.