По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Петото обаждане на Слоун беше до "Банка на Цюрих" в Швейцария.
Сутринта Себ се обади на майка си от офиса и ѝ съобщи новината.
— Ужасно съжалявам — каза Ема. — Знам колко много се възхищаваше на Седрик.
— Все си мисля, че дните ми във "Фартингс" са преброени, особено ако мястото на Седрик се заеме от Ейдриън Слоун.
— Просто недей да вириш глава и помни, че е много трудно да нахвърлиш човек, който си върши работата добре.
— Личи си, че не познаваш Слоун. Той би изхвърлил Уелингтън на сутринта преди битката при Ватерлоо, ако това му гарантира, че ще стане генерал.
— Не забравяй, че Рос Бюканан е все още заместник-председател на борда и най-вероятно също ще се кандидатира за мястото на Седрик.
— Дано да си права — каза Себ.
— Сигурна съм, че Седрик е държал Рос в течение на действията на Слоун. И ми кажи кога и къде ще е погребението — двамата с баща ти искаме да присъстваме.
— Съжалявам, че ви безпокоя в подобен момент, мисис Хардкасъл. Но и двамата знаем, че Седрик не би очаквал нещо друго от мен.
Берил Хардкасъл се уви плътно във вълнения си шал и се облегна назад, като почти изчезна в голямото кожено кресло, и прошепна:
— Какво искате да направя?
— Нищо прекалено натоварващо — каза Слоун. — Просто да подпишете няколко документа. Зная, че преподобният Джонсън чака да ви запознае със службата. Единствената му тревога е, че църквата не е достатъчно голяма, за да побере енориашите. Както и всички приятели и колеги на Седрик, които ще дойдат от Лондон в четвъртък.
— Той не би искал да пропускат работен ден заради него — каза Берил.
— Не ми даде сърце да ги спра.
— Много мило от ваша страна.
— Той напълно го заслужава — каза Слоун. — Но остава един малък въпрос, за който трябва да се погрижим. — Извади три дебели документа от куфарчето си.
— Просто ми трябва подписът ви, така че банката да продължи нормалната си работа.
— Не може ли да почака до следобед? — попита Берил. — Синът ми Арнолд пътува от Лондон. Както вероятно знаете, той е кралски юрисконсулт и обикновено ме съветва по въпросите, свързани с банката.
— Боя се, че не — каза Слоун. — Ще трябва да взема влака до Лондон в два часа, ако искам да спазя всички срещи, уговорени от мистър Хардкасъл. Ако това ще ви помогне, с готовност ще пратя копия от документите в кабинета на Арнолд веднага щом се върна в банката. — Той хвана ръката ѝ. — Просто подписите ми трябват, мисис Хардкасъл. Разбира се, прочетете документите, ако имате някакви съмнения.
— Предполагам, че всичко е наред — каза Берил и взе подадената ѝ от Слоун писалка, без да се опитва да прочете гъсто изписания с малки букви текст. Слоун излезе и помоли викария да дойде при тях. После клекна до мисис Хардкасъл. Обърна на последната страница на първия документ и посочи пунктираната линия. Берил подписа и трите документа в присъствието на преподобния Джонсън, който невинно стана свидетел на процедурата.
— Ще се видим в четвъртък — каза Слоун, докато се изправяше, — когато ще си спомним с възхищение и благодарност всичко, което постигна Седрик в забележителния си живот После излезе и остави възрастната дама в компанията на викария.
— Мистър Клифтън, бихте ли ми казали къде бяхте в пет часа вечерта в петък?
— В Амстердам с приятелката си Саманта. На посещение в Райксмузеум.
— Кога видяхте за последен път мистър Седрик Хардкасъл?
— Отидох в дома му на Кадоган Плейс малко след осем вечерта във вторник, след като се върнах от Шифнал в Шропшър.
— Мога ли да ви попитам защо мистър Хардкасъл е искал да го посетите извън работно време, когато бихте могли да го направите на следващата сутрин в офиса?
Този път Себастиан не отговори веднага. Нищо не му пречеше да каже, че са се виждали по въпрос, засягащ единствено банката, и инспекторът щеше да продължи нататък.
— Проверявах една сделка, за която председателят имаше причини да смята, че старши служител на банката работи зад гърба му.
— И открихте ли, че опасенията му са верни и въпросният човек наистина работи зад гърба на мистър Хардкасъл?
— Да.
— Да не би случайно да става въпрос за мистър Ейдриън Слоун?
Себ премълча.
— И как реагира мистър Хардкасъл, след като му качахте какво сте открили?
— Предупреди ме, че смята да уволни въпросния човек на следващия ден и ме посъветва да съм колкото се може по-далеч от офиса по това време.
— Защото е щял да изхвърли началника ви?