Съдбовният кораб [bg]

— Кълна се, че всяка една от тези гадинки прекара нощта в каютата ни.

— Поне една от тях беше в моята стая — опроверга я Янтар. — Успяваше да жужи до ухото ми през по-голямата част от нощта.

— Ще се радвам отново да видя солена вода — отвърна Алтея. — Ами ти, Парагон?

— Скоро — разсеяно отвърна корабът.

Алтея вдигна вежда към Янтар. Дърводелката сви рамене. През последните два дни около кораба витаеше замисленост. Алтея беше готова да му даде колкото време му е необходимо. Това отложено с десетилетия завръщане у дома трябваше да е странно и мъчително преживяване. Тя не беше нито змия, нито дракон, но ежедневните загуби на змиите, докато ги насочваха на север, я бяха потресли и опечалили. Това, че змиите се хранеха с мъртвите си, независимо колко прагматична беше тази практика за съхраняването на храна и наследени спомени, я ужасяваше.

Кръжащото присъствие на Тинтаглия ги беше предпазило от калсидските кораби. Бяха предизвикани директно само два пъти. Имаше една кратка битка, на която беше сложен край, когато Тинтаглия се беше върнала, за да прогони чуждоземния кораб. Вторият сблъсък беше завършил, когато Помнещата се беше надигнала от дълбините, за да изпръска калсидския съд с отрова. Нейната смърт, помисли Алтея, се беше оказала най-тежка за Парагон. Осакатената змия беше чезнела постепенно, но смело бе продължила с миграцията си. За разлика от много от змиите, тя беше достигнала устието на Дъждовната река. Пътуването нагоре срещу течението се беше оказало отвъд възможностите ѝ. Една сутрин я бяха намерили увита безжизнено около котвената верига на Парагон.

Много бяха погинали в киселинния поток на речната вода. Както бяха пребити и изтощени, малките им наранявания се превърнаха в зеещи рани под връхлитащия наплив на сивата вода. Нито корабът, нито Тинтаглия можеха да улеснят тази последна, дълга отсечка за тях. Сто двадесет и девет змии бяха навлезли в устието заедно с тях. По времето, когато плетеницата достигна речната стълба, която Дъждовниците бяха изградили, числеността им беше намаляла до деветдесет и три. Грубите, свързани помежду си ограждения от дебели дънери спираха и отклоняваха плиткия прилив на реката, с което правеха потока достатъчно дълбок, че змиите да се изтъркалят нагоре.