Шантарам

— Били ли са заедно? — попитах толкова изненадан, че не можах да потисна лекото бодване на ревността и сключих навъсено вежди.

— Е, „заедно“ не би могло да се каже — отвърна той спокойно, като ме гледаше в очите. — Но някога тя беше с мен. Живеех с нея.

— Ти… какво?!

— Живях с нея. Шест месеца.

— И какво стана? — скръцнах аз със зъби и се почувствах тъпо. Нямах право да се сърдя и да ревнувам. Никога не бях разпитвал Карла за любовниците й, нито пък тя ме беше разпитвала за моите.

— Ти не знаеш, нали?

— Ако знаех, нямаше да те питам.

— Тя ме заряза — произнесе той бавно. — Горе-долу по времето, когато се появи ти.

— Мамка му, човече…

— Няма нищо — усмихна се той.

Умълчахме се — и двамата връщахме назад лентата на годините. Спомних си за Абдула и вълнолома край джамията „Хаджи Али“ в нощта, когато го срещнах с Кадербай. Спомних си как той ми каза, че една жена го е научила на остроумната фраза, която бе произнесъл на английски. Карла трябва да е била. Разбира се, че е била Карла. Спомних си и вдървеното държание на Халед при първата ни среща и внезапно осъзнах, че тогава сигурно е страдал и може би е обвинявал мен за това. Сега ясно разбрах какво му е струвало да се държи толкова мило и дружелюбно с мен тогава, в началото.

— Знаеш ли… — додаде той след малко. — Ти наистина трябва да внимаваш с Карла, Лин. Тя е… гневна… разбираш ли? И наранена. Тежко наранена във всички най-важни места. Като малка направо са я смазали. Тя е малко луда. Извършила е нещо в Щатите, преди да дойде в Индия. И това също я е смазало.

— Какво е извършила?

— Не знам. Нещо доста сериозно. Никога не ми каза какво. Разговаряли сме около това, ако ме разбираш. Мисля, че Кадербай знаеше какво е, защото нали той първи я срещна.

— Не, не го знаех — отвърнах му и се намръщих при мисълта колко малко неща знаех за жената, която бях обичал толкова дълго. — Защо… защо според теб тя никога не ми беше казала за Кадербай? Познавах я от доста време, когато и двамата работехме за него, но не обели и дума. Аз й говорех за него, но тя и думица не каза. Дори веднъж не е споменала името му.

— Мисля, че тя просто му е вярна, разбираш ли? Не ми се вярва да има нещо против теб, Лин. Тя е просто невероятно вярна… тоест, беше му невероятно вярна. Мисля, че го възприемаше като баща. Собственият й баща починал, когато била дете. И приемният й баща починал, когато била съвсем млада. Кадер се появил тъкмо навреме, за да я спаси, и така станал неин баща.

— Каза, че той първи я е срещнал?

— Да, в самолета. Историята е доста шантава, както я знам от нея. Тя не помнеше как се е качила на самолета. Бягала от нещо… от нещо, което била извършила и била загазила. Накрая започнала да се прехвърля от самолет на самолет, от летище на летище — няколко дни подред, мисля. И се озовала на самолета, който летял за Сингапур от… Не знам… Отнякъде си. Сигурно е получила нервна криза или нещо подобно, защото изгубила съзнание и след това изведнъж се свестила в някаква пещера в Индия, заедно с Кадербай. А после той я оставил с Ахмед, който се погрижил за нея.