Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Мокра поръчка
Руски жаргон за разузнавателни операции, в които трябва да се извърши убийство. „Мокро“ по аналогия означава кръв. Понякога се нарича и „мокра сделка“.
Аналитикът на американското разузнаване доктор Джон Дж. Дзиак в книгата „Чекисти: история на КГБ“ („Chekisty: А History of the KGB“, 1988) представя списък на съветските организации за държавна сигурност, които са предприемали директни действия по осъществяването на „мокри поръчки“:
Преди 1936: Външен отдел (ИНО) (ЧК — ГПУ — ОГПУ).
1936–1941: Управление за специални задачи (НКВД).
1941–1946: Четвърто управление (Партизани) (НКГБ).
1946–1953: Спецбюро–1 (НКГБ — МГБ).
1953–1954: Девети отдел, Първо главно управление (МВД).
1954 — края на 60-те: Тринайсети отдел, Първо главно управление (КГБ).
Края на 60-те — началото на 70-те: Пети отдел, Първо главно управление (КГБ).
Началото на 70-те — 1991: Осми отдел, Управление S (Агенти, приели чужда самоличност), Първо главно управление (КГБ).
Молоди, Конон
Вж. ЛОНСДЕЙЛ, ГОРДЪН.
Монархистко обединение на централна Русия
Вж. ТРЪСТ.
Монтъгю, Юин (1901–1985)
Британски съдия, писател и РАЗУЗНАВАЧ. Монтъгю служи като картечар-инструктор в американска военноморска и военновъздушна база през Първата световна война. Учи в колежа Тринити в Кеймбридж и в Харвардския университет, а през 1924 г. полага адвокатска клетва.
През Втората световна война Монтъгю служи в отдела по ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ към Адмиралтейството, където организира операция МИНСМИЙТ — една от най-важните клопки, залагани на германското разузнаване през войната. От 1945 до 1973 г. заема длъжността военносъдебен съветник на военноморския флот.
Написал е книгите „Човекът, който никога не съществуваше“ („The Man Who Never Was“, 1953) (посветена на операция Минсмийт), „Случаят «Арчър-Ший»“ („The Archer-Shee Case“, 1974) и „Отвъд Строго секретно“ („Beyond Top Secret“, 1977).
Моравец, Франтишек (1895–1966)
Водещ чешки разузнавач. През Първата световна война се сражава на няколко съюзнически фронта като член на Чешкия „чуждестранен легион“. След войната остава в армията, навлизайки в разузнаването през 1934 г., когато като подполковник е назначен в Генералния щаб за ръководител на шпионажа и КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО. Тези дейности са важни за страната поради опасността, която идва от Германия, и поради факта, че 3,5 млн. германци живеят в Судетския планински район на Чехословакия.
През 1936 г. Моравец започва да разменя разузнавателни сведения с руснаците и на следващата година става ръководител на чешкото разузнаване. През този период постига няколко успеха срещу Германия, включително вербуването на ПАУЛ ТЮМЕЛ като шпионин.
Когато на 14 март 1939 г. Германия превзема Чехословакия, Моравец и екипът му бягат във Великобритания, където той работи за чехословашкото правителство в изгнание и сътрудничи с британското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Играе съществена роля при планирането на убийството на РАЙНХАРД ХАЙДРИХ в Чехословакия. Награден е с американския орден Легион на честта и Орден на Британската империя за службата му в съюзническото разузнаване през Втората световна война.
Моравец става заместник-директор на чехословашкия Генерален щаб във Великобритания, но поради съветската опозиция през 1945 г. е уволнен. След войната е дивизионен командир в чехословашката армия. Когато през февруари 1948 г. властта в Чехословакия е взета от комунистите, е принуден да емигрира в Съединените щати, където остава до края на живота си.
Автобиографията му „Ръководител на шпиони“ („Master of Spies“) е публикувана през 1975 г.
Морисън, Самюъл Лоринг (1944)
Американски аналитик в разузнаването, предавал спътникови снимки за съветска корабостроителница на британско списание. Внук на известния военноморски историк Самюъл Елиът Морисън, младият Морисън служи за кратко като военноморски офицер по време на Виетнамската война. След това работи като цивилен във флотския исторически отдел, а през 1976 г. постъпва като аналитик във Военноморския разузнавателен център за поддръжка (ВРЦП). Скоро след това Морисън става вашингтонски представител на Джейнс файтинг шипс (Jane’s Fighting Ships) — британски едногодишен справочник за несекретна информация за всички флотове по света. Работата му за Джейнс е с одобрението на началниците му от военноморския флот, въпреки че конфликтът на интереси е очевиден, тъй като Морисън има ДОСТЪП до секретни материали и до някои изолирани източници. Морисън няколко пъти е нарушавал правилата за секретност. Продал е например използвано копие от Джейнс файтинг шипс на цивилен, който открил няколко секретни документа в някаква книга и се обадил на ФБР, за да съобщи за нарушението. Морисън посещава военноморската база Норфък, използвайки пропуск от ВРЦП за легитимация, за да влезе в базата и да вземе снимки на кораби за Джейнс. Когато служителите по сигурността на базата го спират, той ги излъгва, че прави снимки за ВРЦП. Нищо значително не се случва в резултат на тези инциденти.